— Имаш право на последна дума — прошепна едва чуто непознатият, замахвайки силно с лентата, която проблесна в непрогледния мрак.
Блондинката я напуши на смях. Неизвестният кретен бе решил да си поиграе на маниак. Интересно, как ли би могъл да й навреди? В Рая беше невъзможно не само да се чукаш, но и да убиеш някого, иначе те отдавна щяха да направят на кайма онези мръсници, още след като приключиха тренировките в базата. Нека да се позабавлява, говедото. Утре тя щеше да подаде жалба до ръководството и тогава щеше да види кой ще се търкаля тук с разбита мутра.
— Нищо ли няма да кажеш? Твоя работа… — Неканеният гост не бързаше да приключи и тя знаеше защо. Той не знаеше как да постъпи, тъй като тя не се изплаши, а това означаваше, че какъвто и да бе гениалният му план, той не беше постигнал ефект. Беше й обидно, че според правилата в нито една от сградите на Небесната канцелария нямаха право да слагат охранители. Иначе сега те щяха да спипат този доморасъл Чикатило само за миг.
Изненадващо момичето подсъзнателно усети е вледеняващ страх, че това изобщо не е шега. Той ей сега щеше да я удари. Какво правеше този тип, да не би да беше полудял? Разбира се, тук се срещаха ненормални праведници, които се наричаха блажени, но чак пък до такава степен… Добре де, щеше да я цапардосат по врата — голяма работа. И тогава тя щеше да му каже пренебрежително и иронично: „Окей, масажисте, а сега ме почеши с чуканчето си малко по-надолу, около гърба.“
Освен ако това не беше…
ОСВЕН АКО…
Закъснялата догадка я жегна в момента, когато непознатият стовари ръката си. Главата на блондинката с широко отворени очи отхвърча към бюрото, удари се в чекмеджето, отскочи и лекичко се завъртя като диня. Устата й се отвори с гримаса и изстреля думата, която така и не успя да изрече:
— Бип-бип-бип-бип-биииииииииииппп…
Звукът премина в свирене, а устните й престанаха да мърдат. Тялото на блондинката странно се изви, фосфоресцирайки, от гърдите до коленете й с проблясъци преминаха електрически искри, а откритите места по тялото й започнаха да избледняват. Кожата й стана почти прозрачна, а по нея, сякаш нарисувани от четката на художник, се появиха кръвоносни съдове, пронизващи плътта й със ситна мрежа от хиляди нишки. Без да обръща внимание на обезглавеното тяло, RL2 дръпна стола и седна делово пред компютъра. Първо затвори айсикюто и бързо прерови онези папки, в които можеха да са споменати подробности от разговорите й с него, а след това изтри файловете без възможност да бъдат възстановени. Сетне допълни някои неща, добавяйки нужната информация в пощенската кутия. RL2 се замисли за минута и остави пощенската кутия отворена. Трупът на пода изчезна напълно, а до крака на бюрото се сливаха с въздуха и умираха платинените кичури. Той постоя малко, изчаквайки блондинката да се превърне в сребриста прах, и се отдалечи в същата посока, от която дойде, без да остави никаква следа.
След около час в помещението блесна ярка светлина. Тракайки с мечовете си и трополейки със сандалите си, по коридорите тичаха десетки ангели на възмездието и оперативно заемаха ключови позиции. Най-отпред препускаше Вартоломей и издаваше кратки команди. След още десет минути в офиса се появиха Калашников, Малинин и Гавраил. И тримата бяха страшно развълнувани. Почти на бегом те се приближиха до бюрото на блондинката, на което стоеше отвореният лаптоп със светещ екран. Личеше си, че го бяха използвали съвсем наскоро. Вартоломей се втурна към тях, правейки остър завой, и едва не падна, тъй като настъпи развързаната каишка на сандала си.
— Претърсихме всичко. Няма я в сградата. Сигурно е — изстреля той на един дъх.
— Изпратете хора да огледат околността — подхвърли Гавраил.
Калашников потърка уморено чело.
— Закъсняхме — рече тихо. — Явно някой я е предупредил.
— Тук няма кой да я предупреди — отсече Вартоломей. — Лаели… — Той замълча, но бързо се овладя. — Лаели е поставена под тайно наблюдение на тренировъчната база. На представителите ни на Земята са изпратени архивни снимки и подробно описание на Локи и Раел. В Небесната канцелария не е останал нито един неин съучастник.