Ерек, щастлив, благодарил
и после с краля се простил. [6550]
Така в град Нант по Рождество
Артур събрал на тържество
бароните — един след друг
той лично ги поканил тук
и всичките се отзовали. [6555]
Ерек от своите васали
поканил няколко, но той
със много повече на брой
отишъл всъщност във палата.
Не знам на всички имената, [6560]
ни мога да ви ги представя.
Но непременно ще добавя,
че първи трябвало да идат
родителите на Енида.
И те, щастливи и честити, [6565]
потеглили с прекрасна свита —
за новия им ранг достойна.
Били в таз свита многобройна
не шутове и капелани,
а храбри рицари подбрани, [6570]
със бляскаво въоръжение.
Обхванати от нетърпение,
за отдих никъде не спрели,
напред и ден, и нощ вървели
и вечерта пред Рождество [6575]
за бляскавото празненство
били в Нант. Без миг да се бавят,
побързали да се отправят
към каменната тронна зала.
Там дворът бил събран: до краля [6580]
Енида и Ерек стоели.
Родителите щом видели,
съпрузите се устремили
към идващите с думи мили
и със протегнати ръце, [6585]
прегърнали се от сърце
и, хванали се за ръка,
отишли пред Артур така,
а той ги поздравил учтиво.
И Гениевра най-вежливо [6590]
им казала: „Добре дошли!“
и както всички там били,
Ерек сам своя тъст представил:
„Кралю, с най-благородни нрави
е той. Като приятел бях [6595]
посрещнат и приет у тях.
Бе неговият дом и мой,
получих в краткия престой
подслон, оръжие, храна,
и дъщеря си за жена [6600]
ми даде той без притеснение
и без от друг да иска мнение.“
„А тази госпожа коя е?“
Ерек му отговорил: „Тя е
съпругата му благородна [6605]
и на Енида — майка родна.“
„О, майка й ли?“ — „Да, сеньор!“
„Това е видно, няма спор,
че филиз на почтен, стар род
ще ни дари с чудесен плод, [6610]
с великолепен нежен цвят
излъчващ чуден аромат!
За всички в двора днес е ясно,
че е Енида тъй прекрасна,
защото носи красотата [6615]
на майка си, а от бащата
е наследила доблестта.
Така с ум, с честност, с красота
рода достойно продължава!“
След тези думи на прослава [6620]
Артур да седнат им предложил
и ги до трона разположил.
Благодарили те учтиво.
Била Енида най-щастлива,
че след безкрайната раздяла [6625]
родителите си видяла.
Сиянието на лицето
и трепетите на сърцето
показвали, че се вълнува
и че душата й ликува. [6630]
Но радостта си тя изцяло
с вида си трудно би издала.
Но спирам аз с Енида днес,
за мен по-силен интерес
събраните там представляват. [6635]
Дошли от не една държава
в онези бляскави чертози
крале, владетели, херцози —
нормандци видни и шотландци,
бретонци смели и ирландци; [6640]
Артур бароните почел
и в Англия и в Корнуел,
а също в Мен и в Поату,
и във Уелс, и във Анжу:
там всяка знатна хубавица [6645]
и всеки смел и славен рицар
покана от Артур получил
във празненствата да се включи.
Та чуйте как на Нант в палата
са се провели тържествата [6650]
сред най-приятно настроение,
сред лукс и въодушевление.
Артур изпълнил дълг приятен
и посветил петстотин знатни
младежи в рицарство: на всеки [6655]
той дал оръжие, доспехи
и по три коня, тъй че дворът
да блесне с лични млади хора.
Той в щедростта си нямал равен и
одеждите били направени [6660]
не с проста кожа и с груб плат,
а с хермелин и скъп брокат,