— Мисля, че една четвърт от тукашното население се състои от християни.
— Да, но от арменски, които към нас, малкото католици, са по-враждебно настроени от самите мохамедани. Колко често са смущавали нашата литургия, която трябва да отслужваме кажи-речи скришом. Те заплашваха да изгорят малката ни клета капела! На тези християни, за съжаление, не можем да разчитаме. Признавам, че се намирам в голямо затруднение.
— На което скоро ще се сложи край, защото аз нямам намерение да ви създавам затруднения с присъствието си. Кажете ми само едно, можете ли да откажете предаването на кисракдара?
— Не, той е турски поданик.
— Добре, тогава ни предайте!
— Казвате го, защото подценявате опасността, в която се намирате. Чувате ли?
Той ми обърна внимание върху шума вън. Аз долових:
— Ес Сабби, Ес Сабби! Хиристиянлар дишари, дишари хиристиянлар! (Прокълнатия, Прокълнатия! Християните вън, вън християните!)
Това действително звучеше опасно. Ако попаднехме в ръцете на тази възбудена мохамеданска сган, нямаше да сме сигурни за живота си.
— Само един изход ли има къщата? — попитах по тая причина.
— Не. През градината може да се излезе на една задна улица.
— А колко заптиета е изпратил кадията?
— Шест.
— Тогава нека трима от тях ни преведат през градината, а другите трима да успокоят тълпата, като кажат на добрите хорица, че вече се намираме при кадията.
— Така става, да, така става, мосю! И за да не си помислите, че искам да ви изоставя, ще ви придружа до кадията.
— Много добре, мосю! Нашата невинност при всички случаи ще излезе наяве, но е възможно и да не мога да мина без вашата подкрепа.
Две минути по-късно ние, а именно консулът, кисракдарът и аз, минахме през градината, придружавани от трите заптиета, и по няколко малко оживени улици стигнахме до жилището на кадията, което също имаше задна врата. Възползвахме се от нея. Аз имах при себе си всичко, което ми принадлежеше, също пушките. Бяхме преведени през един широк двор, в който стоеше голяма тълпа. Днес бе ден за съдене, а в Ориента това си е равносилно на зрелище, което значи да се присъства на съдебната процедура, да се чуе присъдата и да се гледа незабавното й изпълнение, при което се стоварват много тояги. После отидохме в едно просторно помещение, работната стая на кадията. Той беше сам.
Този представител на султанското правосъдие беше един дебел турчин с доброжелателен израз на лицето — добродушието струеше от очите му. Той поздрави консула с добре дошъл, като му стисна ръката и посочи към избора от натъпкани лули, които лежаха на едно килимче заедно с тлеещ мангал. Кисракдара като разколник той очевидно не забелязваше. Мен обаче измери с остър поглед и после каза:
— Ако ти си откраднал парите, по-добре си кажи веднага. Аз и тъй, и тъй ще съумея да ти изтръгна признанието!
Вместо отговор аз му връчих тенбиха и седнах до консула да си запаля като него една лула. Моето поведение и съдържанието на документа смутиха кадията. Той се почеса първо по челото, после по носа, след това зад ухото и рече:
— Тая работа май стои съвсем другояче, отколкото си мислех. А?
— Възможно — отговорих. — Ти как всъщност си я представяше?
— Че ти си крадецът!
— Да, тогава действително щеше да е много просто. Първо получавам полагащия ми се бой, а сетне ме затварят за ред години. За съжаление, аз, първо, не съм този апапин и, второ, понеже съм немец, тоя процес би трябвало да се разглежда на друго място.
— Но ти вчера все пак си бил при миралая Осман бей, когото наричат Отшелника?
— Да. Занесох му парите, които Саид Калед паша ми беше поверил.
— Разкажи ми кога отиде при него, кога си тръгна и какво се случи по време на твоето присъствие у дома му!
Аз откликнах на подканата, като му направих изчерпателен доклад. В заключение споменах двамата ездачи, които бях видял пред първите къщи на Урумджили и бях сметнал за двамата арнаути. Той ме изслуша внимателно, прочете още веднъж тенбиха ми, удари после с опакото на ръката по документа и каза:
— Твоят разказ и тоя тенбих доказват всичко. Един мъж, комуто валията на Енгирийе е поверил една такава голяма сума, не може да е крадец. Аз ще наредя да дойде Отшелника.