Младата дама се върна, за да каже на родителите си, че сме спасени и невредими. Когато се стъмни, консулът се появи лично да ни отведе. Стигнахме незабелязано в неговото жилище. Кисракдарът искаше преди всичко да види своя баща и аз отидох с него в стаята, в която лежеше тялото.
«Аллах парчаламах! (Аллах да те раздроби!)» Това беше толкова често повтаряното проклятие на стария. Сега той самият лежеше тук раздробен. Нито един крайник на тялото му не останал неувреден! «Аллах ще съди между мен и вас, и то още днес, този ден!» — беше казал. С каква ужасяваща точност се бяха изпълнили неговите думи! Аллах беше отсъдил!…
Какво се случи по-нататък? «Върховният на Най-строгите» беше погребан вечерта при сиянието на луната… от християнин. Един конен куриер беше довел жена му. Синът на раздробения от Аллах и днес още е кисракдар на Малатийе и доведе този конеразвъдник до голяма известност. Неговата невеста остана за него онова, което винаги е била — негова слънчева светлина. Щастие и благословия почива във всичко, което той върши, и отдавна е забравено омразното прозвище, стоящо в началото и в края на този разказ: ЕС САББИ — ПРОКЪЛНАТИЯ.