Двамата продължаваха да поглеждат крадешком към Елиса, сякаш искаха да се уверят, че сладкия, прелъстителен женски глас наистина идва от купчината мъжки дрехи на гърба на Леопард.
— Къде има най-голяма нужда от още един ездач? — запита Елиса.
— Ами, ъ-ъ, е-е…. — проточи Рийд.
Елиса чакаше. Подозираше какво ще последва.
— Най-добре да питам Хънтър — каза накрая Рийд.
— Да, Хънтър — потвърди Блеки с неприкрито облекчение в гласа си.
Може би беше най-добре да приключва с това. Колкото повече отлагаше срещата си с него, толкова по-трудно щеше да й бъде.
— Доведете го — нареди им тя с рязък тон. — Дотогава ще огледам няколко пътеки в блатото, които знам.
— Да, госпожице — кимна Блеки.
После обърна коня си и заби пети в хълбоците на жилавото пони. Рийд проследи отдалечаването му с неприкрита завист.
— Върви с него — му каза Елиса. — Само ще ми се пречкаш. Пътеките, които знам, са доста тесни.
— Но Хънтър каза, че не трябва да оставате сама.
— Хънтър не е собственик на Ладър Ес. Аз съм собственикът. Не го забравяй.
— Ъ-ъ… — преглътна Рийд. — Да, госпожице.
Каубоят нещастно обърна дребното си, жилаво пони и последва Блеки.
Елиса насочи Леопард на север и го пусна в тръс покрай блатото. Яздеше и търсеше по високите тръстики някакви следи от преминаването на говеда.
В блатото нямаше много пътища, но говедата ги знаеха всички. В него те намираха хладно убежище, когато лятното слънце станеше прекалено горещо. То им даваше влагата, за която закопняваха, след като есенното слънце превърнеше всичката трева в изсушена слама.
В небето над главата й бяха надвиснали няколко яркооцветени облака, които се движеха живо под напора на вятъра. Навсякъде покрай Елиса шумоляха, люлееха се и тихо шептяха високи тръстики и избуяли треви. Големите копита на Леопард плашеха чучулигите, които изхвърчаха от скривалищата си и подсвиркваха тревожно.
Както обикновено ездата под безкрайното лъчезарно небе донесе покой на Елиса. Болката от предишната нощ бавно се отдръпна. Чак сега за първи път, откакто бе влязла в спалнята на Хънтър, тя успя да си поеме дълбоко дъх.
Не трябваше да мисли за Хънтър. Само кравите бяха важни. Те бяха нейното бъдеще.
Кравите, а не Хънтър.
Леопард помръдваше уши във всички посоки и проверяваше всеки непривичен звук. Големите му ноздри поемаха дълбоко въздуха и търсеха в него непознати миризми. Юздите висяха свободно върху гривата му. Ездачката му успяваше съвсем добре да го насочи в желаната посока само с натиск на коленете си.
Елиса изцяло се доверяваше на усета на жребеца си. Тя знаеше, че сетивата на коня са много по-остри от нейните. Ако в блатото се криеше някой или нещо, Леопард щеше да го забележи много преди нея.
Елиса тъкмо беше забелязала няколко прясно пречупени тръстики, когато Леопард се закова и извъртя глава в обратна на блатото посока. Наостри уши, вдигна високо глава и се загледа към планините.
Някъде в далечината се чуваха изстрели и крясъци. Елиса заслони очи и се изправи в стремената, за да огледа по-добре равнината в посока на Рубиновите планини.
Миг по-късно различи силуета на човек, който бягаше по билото на едно възвишение надолу към блатото. След още миг Елиса видя, че това е индианско момиче, което бяга с всичка сила. В ръцете си стискаше нещо, което приличаше на вързоп дрехи.
Доста назад от момичето препускаха четирима ездачи. Конниците подвикваха и крещяха, сякаш бяха излезли на лов за пуйки. Мъжете очевидно не се безпокояха, че момичето може да се скрие в блатото, преди да са успели да го хванат.
Изведнъж Елиса се напрегна и присви очи, за да види по-добре с надеждата, че греши.
Не бъркаше. Двама от конниците яздеха големи дорести мулета.
Кланът Кълпепър! Елиса изплашено измъкна карабината си. Горката индианка нямаше никакъв шанс. Просто си играеха с нея като котка с мишка и се наслаждаваха на страха й.
Елиса даде три бързи изстрела във въздуха, за да предупреди ездачите на Ладър Ес, които работеха в покрайнините на блатото. После мушна карабината обратно в кобура на седлото и заби пети в лъскавите хълбоци на Леопард.
Жребецът тръгна от място в галоп само с няколко яростни скока. Елиса се приведе ниско над шията му и с колене го подкани да върви дори още по-бързо. Не обръщаше внимание на опасностите, които криеше бясното препускане из неравната местност, която прелиташе под копитата на Леопард.
Елиса съвсем точно разбра кога я забелязаха. Единият от ездачите подвикна и пришпори мулето си пред останалите. Другите мъже извадиха оръжията си и започнаха да стрелят по бягащото момиче.