Дъжд от куршуми се посипаха покрай индианката. В този момент Елиса осъзна, че товарът в ръцете на момичето въобще не беше вързоп дрехи.
Индианката носеше бебе.
Елиса отново срита Леопард и му подвикна да върви по-бързо. Големият кон се изпъна и се втурна като гръм из пустошта.
Невидимите нокти на вятъра се впиха в лицето на Елиса. Напорът му събори шапката й. Фибите се измъкнаха и само за миг вятърът разнищи плитките й. Косата й се развя като златно знаме и заплющя зад гърба й.
Елиса се вкопчи в шията на Леопард. Влагаше цялото си умение в тази безумна езда. Не откъсваше очи от скъсяващото се разстояние между Леопард и индианката.
И братята Кълпепър.
„Господи, тези мулета са наистина бързи!“ — слисано си мислеше Елиса.
Имаше само няколко секунди, за да реши дали да пресече пътя на братята Кълпепър към индианката и да се моли ездачите на Ладър Ес да пристигнат, преди бандитите да са я хванали.
Другата възможност беше да грабне индианката със себе си и да се насочи към блатото.
Индианката най-сетне чу тропотът от копитата на Леопард на фона на запъхтяното си дишане. Втурна се настрани от големия жребец.
— Не! — изкрещя й Елиса. — Приятел! Аз съм приятел!
Момичето или повярва, че русокосата непозната ще я отведе на безопасно място, или просто беше прекалено изморена, за да пробяга сама дългия път до блатото. Индианката отново върна предишната си посока, наведе глава и притисна вързопчето дрехи, в които беше повито бебето. Босите й крака летяха над земята.
Елиса беше достатъчно близо, за да разпознае в най-близкия бандит един от братята. Гейлорд Кълпепър не беше много назад. Останалите също се приближаваха с ужасяваща скорост.
А Гейлорд се целеше с пушката си в бягащото момиче.
Елиса сама не разбра кога е извадила карабината и е дала изстрел. Осъзна, че го е направила чак когато почувства отката на оръжието върху рамото си. Продължи да презарежда карабината и да стреля колкото може по-бързо, докато Леопард препускаше все по-близо и по-близо до носещите се с все сила бандити.
Изведнъж първият бандит извика, вдигна ръце и се строполи под копитата на мулето си. Гейлорд почти не се опита да отклони собственото си муле и прегази роднината си.
Елиса изпита облекчение, но едновременно с това болезнен спазъм сви стомаха й. Не обърна внимание нито на едното, нито на другото усещане.
Изравни посоката си с тази на бягащото момиче и мушна карабината в кобура й. Без да престава да бяга индианката подаде с мълчалива молба бебето си, за да бъде пощадено поне то, тъй като вече беше твърде късно за нейното спасение.
Само след няколко секунди останалите бандити щяха да ги настигнат.
Елиса грабна бебето и го притисна към тялото си с лявата си ръка. Едновременно с това измъкна десния си крак от стремето и подаде ръка на индианката, която тичаше със сетни сили.
— Хайде! — извика й Елиса. — Хвани ръката ми! Не можеш да им избягаш!
Жестът й значеше повече от думи. Индианката се хвърли като котка към стремето.
Елиса успя някак да задържи момичето достатъчно дълго, за да успее да промуши крак в стремето. Индианката запъна левия си крак в стремето и се вкопчи с две ръце в рога на седлото.
Елиса обърна Леопард към блатото и го пришпори.
По земята покрай тях се посипаха изстрели. Беше въпрос на съвсем кратко време ездачите да настигнат жребеца.
С дясната си ръка Елиса придържаше индианката, която се крепеше несигурно на седлото. Другата й ръка притискаше бебето към тялото й и даваше на безпомощното създание единствената възможна защита от куршумите.
— Дръж се! — яростно подвикна Елиса. — Само се дръж, независимо какво става!
Дори да я бе разбрала, индианката не каза нищо. Очите й бяха замъглени от изтощение. Цялото й лице беше покрито със синини.
Леопард препускаше към блатото, без да забавя скорост, независимо от неравния терен. Един бърз поглед през рамо показа на Елиса, че Гейлорд Кълпепър е на не повече от сто метра от нея. Беше пуснал мулето си да бяга по-спокойно, а самият той се целеше с пушката си.
С крайчеца на окото си Елиса видя ездачите на Ладър Ес да се появяват на брега на блатото на повече от километър от тях. Водеше ги Бъгъл Бой, който се носеше като същинска фурия и скъсяваше с гигантски скокове разстоянието между Хънтър и бандитите.
Пушката на Хънтър беше готова за стрелба в ръцете му. Яздеше като кентавър, без да спира да стреля.
Разстоянието беше прекалено голямо, за да се даде точен изстрел от гърба на препускащ кон. Елиса знаеше това така добре, както и че Хънтър не можеше да стори нищо друго, докато не ги доближи.