А дотогава Гейлорд щеше да е свалил двете жени с лекотата на човек, който стреля по риба в каца.
Откъм блатото отдясно на Елиса се разнесе изстрел. Част от секундата по-късно един куршум дошъл изотзад вдигна прах на сантиметри в ляво от Леопард.
Изведнъж Леопард потъна в жълтокафявата прегръдка на блатото. Жребецът се понесе с котешка грация по тясната, кална пътека. Елиса спря коня с едно дръпване на юздите тъкмо в мига, в който се изчерпаха силите на момичето. Индианката се строполи на земята като купчина парцали.
Стрелбата ехтеше като дъжд някъде край блатото. Леопард стоеше кротко и дишаше тежко. Елиса измъкна крака от стремената и се смъкна от гърба на коня, като стискаше в едната си ръка бебето, а в другата карабината.
Индианката издаде някакъв неясен звук и протегна ръце. Елиса се наведе и даде детето на майка му. Някакъв шум откъм блатото накара Елиса да се обърне рязко с готова за стрелба карабина.
Индианката изстена и се опита да стане, но силите й изневериха.
— Спокойно, Палавке — чу се глас откъм тръстиките. — Аз съм, Кейс.
Елиса изпита такова облекчение, сякаш от плещите й бяха смъкнали тежък товар. Изпъшка дрезгаво от облекчение и вдигна дулото на карабината нагоре.
Кейс се измъкна от тръстиките с пушка в ръка. Изглежда, че индианката го познаваше. Постепенно се отпусна и започна тихо да пее на бебето си, което не беше издало нито един звук по време на бягството. От дрипите се показа една малка ръчичка. Малките пръстчета докоснаха лицето на индианката. Усмивката, която тя му отправи беше по-сияйна от слънце.
— Ранена ли си? — обърна се Кейс към Елиса.
Устата й беше прекалено суха, за да говори. Затова просто поклати глава.
— Почакай тук. Ще изсвиря като чучулига на връщане. Ако чуеш нещо друго бъди готова за стрелба.
Елиса само кимна.
Кейс й хвърли напрегнат, изпитателен поглед.
— Дръж се, Палавке! Няма да се бавя.
Елиса само помръдна глава.
От брега на блатото се чуваха отделни изстрели. Далечният тропот на копита бързо заглъхна, погълнат от шумоленето на сухите тръстики.
Сякаш беше изминал цял час, когато най-сетне някъде наблизо се разнесе вика на чучулига.
— Чисто е — заяви Кейс. — Избягаха като койоти.
Елиса изпусна въздишка на облекчение. А с него дойдоха слабостта и гаденето. Елиса се олюля и се разтрепери.
Учуди се какво й става. Та нали не тя, а горката индианка беше бягала километри наред.
Отговорът дойде в главата й със спомена за бандита, който вдигна ръце и падна под копитата на мулето си.
Елиса мрачно преглътна, после преглътна отново, опитвайки се да подтисне бунта на стомаха си.
Щом Кейс се появи отново от тръстиките, Елиса се обърна към индианката. Наведе се да погледне бебето, но й прилоша. Отпусна се на колене и изпълзя настрани от индианката и детето.
Тялото й се разтърси от спазъм след спазъм. Повръщането не спря, докато не се почувства толкова слаба, че не можеше да вдигне глава. Смътно осъзна, че не трябва да го прави. Някой друг поддържаше главата й вместо нея.
Нечии силни ръце повдигнаха Елиса, обърнаха я и я притиснаха. Нежни ръце избърсаха лицето й с хладна влажна кърпа. Елиса се притисна разтреперана към гърдите на мъжа.
— Хънтър? — дрезгаво прошепна тя.
— Няма го още — отвърна Кейс. — Всеки миг ще дойде.
— Не! — каза Елиса и се опита да се изправи.
Кейс я притисна към гърдите си с равни части сила и нежност.
— Успокой се, мъничката ми. Ето, изплакни си устата. Ще се почувстваш по-добре.
— Момичето… — започна Елиса.
— Вече проверих. Не е ранена. Бебето също е здраво. Сега тъкмо го кърми. По-скоро се опитва. Горкичката! Доста й се струпа при онези негодници.
Елиса въздъхна и отпи глътка вода.
Шумът на приближаващи хора я накара да направи слабо движение в ръцете на Кейс.
— Пусни ме, моля те.
— Все още трепериш. Дай на нервите си време да се успокоят.
— Не! — дрезгаво възрази Елиса. — Не искам Хънтър да разбере, че съм слабачка и страхливка.
— Страхливка ли?
Кейс я погледна недоверчиво. Без да обръща внимание на откъслечните спазми, които я разтърсваха, той продължи да бърше лицето й, сякаш се грижеше за бебе. Нежността на докосванията му беше в пълен контраст с мрачната непроницаемост на бледозелените му очи.
— Не си нито слаба, нито страхлива — тихо й каза Кейс. — Много мъже биха се обърнали и побягнали още щом им замирише на изстрели и смърт.
Елиса издаде приглушен звук.
— Знам — добави Кейс. — Не ти се иска да си спомняш, че може би си убила човек, макар онези бандитите да заслужават повече от всеки друг да бъдат убити.
Хладната, влажна кърпа погали челото и очите на Елиса.