— Но ти направи онова, което беше необходимо — продължаваше Кейс. — Запази самообладание и спаси два човешки живота, като изложи на риск себе си. Нито един войник не би могъл да бъде по-смел.
Елиса погледна в очите на Кейс и видя в тях всичко, което той не каза с думи.
— Същото беше и с тебе, нали? — прошепна тя. — Стрелбата и… и прилошаването.
— Преживях го — делово отвърна Кейс. — И ти ще се оправиш. Ти си силна жена, Палавке. Много по-силна, отколкото човек би предположил, като те погледне.
Тръстиките изшумоляха някъде наблизо. Револверът се появи с изумителна скорост в ръката на Кейс.
— Аз съм — подвикна Хънтър.
— Другия път свирни или ще ти е за последно.
Хънтър разтвори тръстиките и се озова до тях. Почуди се дали да каже на Кейс, че устата му е толкова пресъхнала, че не може да свири.
Чувстваше се така, откакто беше видял бандита да се прицелва в Елиса, а самият той бе останал в ролята на безпомощен наблюдател, без да може да стори нищо, за да попречи на куршума да я достигне.
— Благодаря ти — каза тихо Хънтър на Кейс. — Задължен съм ти. Отново.
— Не бях аз спасителят й.
— Кой беше?
— Ще ти кажа като разбера — сухо рече Кейс.
Хънтър почти не чу какво казва брат му. Коленичи до Елиса и отмахна водопада от пепеляворуса коса от лицето й.
— Добре ли си, Палавке? — попита Хънтър.
Елиса изстена тихо и зарови лице в гърдите на Кейс, като изолира Хънтър.
— Не е ранена — отвърна Кейс вместо нея.
— Тогава защо си я прегърнал грижовно като котенце?
Хънтър премълча, че много му се иска да бъде на мястото на брат си. За нещастие Елиса ясно показваше, че чувствата им изобщо не са взаимни.
— Елиса уби един от братята Кълпепър — обади се Кейс.
Шокираното изражение, което се изписа на лицето на Хънтър можеше да накара всеки човек, с изключение на Кейс да се разсмее.
— Явно не й е понесло добре на стомаха — добави Кейс.
Елиса простена тихо от унижение и се опита да потъне в сивата риза на Кейс. Той просто я притисна по-здраво и я погали нежно по косата.
— Какво се случи? — запита Хънтър.
Елиса само поклати глава със затворени очи. Чувстваше се вече напълно унижена.
— Докато другите спяха, Бил и аз развързахме момичето — поясни Кейс. — После тръгнах по следите на проклетия призрак.
— Шпионинът имаш предвид?
Кейс кимна утвърдително.
— Появи се до колибата на Бил точно преди зазоряване — добави той. — Последва нещо като спор. После той си тръгна. Последвах го и ето къде ме доведе.
— Значи е някъде в блатото?
— Да.
— В такъв случай не е дошъл от Ладър Ес — заключи Хънтър. — Значи всичките ни хора са чисти.
Кейс изсумтя утвърдително и продължи разказа си.
— Чух стрелба и се промъкнах до края на блатото. Индианката бягаше с всичка сила към блатото. Преследваха я четирима бандити.
Хънтър погледна към момичето.
Почувствала любопитните очи, индианката вдигна глава от бебето си. Синините по младото й лице, примесени със страха в очите й и преценяващия й поглед казаха на Хънтър всичко, което искаше да знае. Беше виждал жени с такъв поглед през войната. След като от тях по най-груб начин се бяха възползвали цял куп непознати, те вече нямаха вяра на никой мъж.
Хънтър вдигна лявата си ръка пред гърдите си с дланта нагоре. После докосна центъра на дланта си с показалеца на дясната.
Момичето го разбра. Успокоена от жеста му, тя се върна към грижите за бебето си.
— Разказвай нататък — тихо подкани Хънтър брат си.
— Палавка препускаше на този голям шарен жребец. Бандитите се спускаха към нея като буреносен облак.
Хънтър промърмори нещо под носа си.
— Когато първият Кълпепър я забеляза — продължаваше Кейс, — тя не се изплаши и не се втурна да бяга с всичка сила. Просто пусна юздите, измъкна карабината си и започна да стреля.
Изражението на Хънтър стана още по-мрачно. Погледът му не се откъсваше от водопада от бледозлатисти коси, които скриваха лицето на Елиса от него.
— По дяволите, Палавке! — просъска Хънтър. — Изобщо не е трябвало да се появяваш на това място. Можеха да те убият!
Елиса не му обърна никакво внимание.
— Вместо това тя уби един Кълпепър — делово вмъкна Кейс. — Добре свършена работа, ако ме питаш мен.
— Не те питам — изръмжа Хънтър.
Големите му ръце се протегнаха и я измъкнаха от прегръдката на Кейс. Хънтър обърна лицето на Елиса към гърдите си и започна да гали косата й дори по-нежно от Кейс.
За миг Елиса се опита да се възпротиви на ласките му, но после се предаде. Нежностите на Хънтър бяха прекалено примамливи, за да им се противи. Цялото й същество копнееше за тези ласки, за някакъв знак, че не се е излъгала изцяло в него.