„Все пак това не е достатъчно — яростно си каза сам Хънтър. — Смела или не, Палавка е прекалено млада, за да има собствено мнение. Щом започнат да идват бебетата, тя ще стане като Белинда и постоянно ще съжалява за живота си на пеперуда, който е изоставила.
Така е по-добре.
Трябва да бъде по-добре.
Няма връщане назад.“
Въпреки това болката, която Хънтър беше причинил на Елиса, гризеше душата му така безмилостно, както копнежът му към нея. А вълните на единствената, смазваща истина, продължаваха да се стоварват върху него.
Елиса беше дошла като девственица в леглото му.
И си бе тръгнала като разгневена, унижена жена.
20.
Хънтър стоеше замислено на прага и гледаше как Елиса се грижи за индианката и бебето й. Вече бяха изминали три дни от престрелката с бандата на клана Кълпепър, но той всеки път се смразяваше, щом си помислеше колко наблизо Елиса се бе разминала със смъртта.
Щом затвореше очи в главата му изплуваше отново ужасяващият момент, в който той бе осъзнал, че ще пристигне прекалено късно, за да успее да спаси Елиса от разбойниците.
Кейс също не бе успял да открие кой бе спасил живота й.
— Ето това е начинът — каза окуражително Елиса на девойката. — Содата за хляб ще спре обрива му.
Индианката й отправи кратка, срамежлива усмивка и продължи да къпе бебето в плиткия леген.
Пени се наведе над малкото човече и започна да гука. Бебето я загледа с любопитни черни очи.
— Колко ли е голямо? — попита Пени.
— Още няма две седмици — обади се Хънтър.
Ръцете на Елиса трепнаха. Не беше забелязала, че Хънтър е влязъл в кухнята.
Напоследък й се струваше, че всеки път, щом се обърне, Хънтър стои зад гърба й и я наблюдава с буреносните си сиви очи.
— Към кое ли племе принадлежи? — зачуди се Пени.
— Към юта, както предположи Палавка. Нали, Палавке?
Тонът му подсказваше, че Хънтър използва прякора й, само за да й лази по нервите.
Колкото повече странеше от него, толкова повече той се стремеше към нея.
— Точно така — сбито отвърна Елиса.
После тръсна чистата пелена така енергично, че платът изплющя. Пред другите хора се стремеше да не показва, че се опитва да отбягва Хънтър. Той от своя страна се възползваше от този факт и я караше да разговаря с него дори тогава, когато тя очевидно не желаеше.
— Палавка смята, че девойката е роднина на вожда — продължи Хънтър, — защото дрехите й са украсени с множество мъниста и мидени черупки.
— Така съм чувала и аз — вмъкна Пени.
Елиса привърши със сгъването на пелената и посегна да вземе друга. Нито веднъж не вдигна очи към Хънтър.
— Остави на мен — намеси се той, като се пресегна пред нея към купчината несгънати пелени. — Навремето съм сгънал повече пелени, отколкото ти изобщо си виждала.
— Няма нужда — лаконично се опита да го спре тя.
Ръката му се отърка в нейната и Елиса потрепери.
— Напротив, много е нужно — тихо рече той.
Хънтър умишлено повтори дребната, нежна ласка, преди Елиса да успее да се отдръпне. Тя го погледна потресено.
Гневните думи замряха на устните й, щом видя изписаните в очите му мрачни спомени. Досети се, че Хънтър мисли за собствените си мъртви деца.
Гневът й бързо се стопи. Останаха само собствената й болка и уязвимост.
„Наистина се показах пълна глупачка, като си помислих, че моята любов ще значи нещо по-различно за Хънтър — тъжно си мислеше Елиса. — Сърцето му е погребано с децата му.
Бях глупачка още от самото начало, защото виждах онова, което ми се искаше, вместо да погледне какво имам наистина пред очите си.“
— Ще приготвя вечерята — рече Елиса и се обърна с гръб към Хънтър.
— Аз ще я направя, Пал… ъ-ъ, Елиса — обади се Пени, като бързо се поправи. — Момичето се чувства по-спокойно, когато си край него.
Елиса понечи да възрази, но вече беше късно. Пени вече беше тръгнала към кухнята. Елиса и Хънтър останаха сами с индианката, която не знаеше английски.
Или поне не показваше, че знае.
Хънтър тръсна едно парче мек плат и сръчно го сгъна.
— По-добър си от мене — призна Елиса, твърдо решена да задържи разговора извън личните теми.
— Имам по-голяма практика от теб — отвърна Хънтър. — Белинда изобщо не обичаше да се занимава с бебета.
— Просто още една прилика между мен и покойната ти, неоплакана жена — горчиво отвърна Елиса, преди да е обмислила добре отговора си. — Това сигурно ти доставя безмерно удоволствие.
Хънтър изгледа с присвити очи Елиса.
— Това означава ли, че най-сетне си готова да престанеш да тичаш напред-назад и да ми говориш за нощта, когато… — започна той.