Но определено беше по-уверена, когато основна тема на разговора им беше ранчото.
„… предстои ти да научиш всичко от мен…“
Категоричното изявление на Хънтър отекваше в ума на Елиса и я правеше също толкова неспокойна, колкото и нежната, изгаряща ласка на езика му върху китката й.
— Какво става с биковете?
— Малко са.
— Има ли възможност да съберем достатъчно?
— Работим по въпроса — лаконично отговори Хънтър.
— Знам. Ще изпълним ли договора?
— По един или друг начин.
— Какво значи това?
Хънтър целенасочено се загледа в индианската девойка и не каза нито дума повече.
Очите на Елиса леко се разшириха. Очевидно Хънтър също се чудеше колко ли точно английски знае момичето.
— Момчетата прочесват блатото по местата, които ти им показа — продължи Хънтър. — Морган и Джони заедно с кучетата претърсват високите каньони.
— Разбирам.
— Още не, но ще разбереш — промърмори Хънтър под носа си. — По един или друг начин, дори ако е последното нещо, което трябва да свърша на Божията земя.
На бузите на Елиса избиха розови петна. Подозираше, че Хънтър изобщо не говори за говедата.
— Ако нещо се промени — заяви тя със слаб глас, — моля те, уведоми ме незабавно.
— Гарантирам ти, че ти ще си първата, която ще го научи.
Това обещание Хънтър смяташе непременно да изпълни.
Но първо трябваше да се опита да остане насаме с Елиса. Налагаше се да действа бързо, защото времето му в Ладър Ес изтичаше. Ако разбойниците на Аб не нападнеха в най-скоро време, Хънтър трябваше сам да тръгне по петите им.
Тогава двамата с Кейс щяха да слязат към Испанските низини. Колкото по-бързо отидеха там, толкова по-скоро последните от клана Кълпепър, които бяха злодействали в Тексас, щяха да си получат заслуженото.
Скрит в сянката на боровете израсли по билото на хълма над Ветровития проход, Хънтър стоеше и чакаше. Нощта край него беше ветровита и пълна с обещания за скорошен дъжд.
Сред клоните на един бор тихо подсвирна чучулига. Хънтър отвърна на зова й също тъй едва чуто.
Кейс се появи до брат си.
— Ако продължаваш така да пришпорваш хората си, ще ги загубиш — тихо му каза Кейс.
— Какво имаш предвид?
— Дори Морган ходи на пръсти покрай тебе, а той, Бога ми, е корав мъж.
— Откъде знаеш какво става в Ладър Ес? — отвърна му с въпрос Хънтър.
— Научавам го по същия начин, по който разбирам какво става в лагера на клана Кълпепър — иронично му отговори Кейс.
— Струпаха ми се много неща на главата.
— Да. Но основно имаш на ум едно нещо и името му е Палавка. Какво не върви между теб и момичето ти?
— Тя не е мое момиче? — сопна се Хънтър.
— Как ли пък не! Тя е твоя, независимо дали си имал нещо с нея или не.
Кейс забеляза промяната в изражението на Хънтър дори на колебливата лунна светлина.
— Значи такава била работата — тихо рече Кейс. — Бременна ли е?
— Не ти влиза в работата — изръмжа Хънтър.
— Последният път, когато чух от теб тези думи, аз ти казвах каква кръгла глупачка е Белинда.
Разочарованието и гневът избухнаха в Хънтър без предупреждение. Без да мисли той се хвърли върху Кейс. Последва кратка, остра схватка, но преимуществото беше изцяло на страната на Кейс. Той се владееше напълно.
Но не и Хънтър.
Доста бързо Хънтър се озова с лице надолу върху земята. Дишаше тежко и се опитваше да свали Кейс от гърба си.
— Откажи се — рече му Кейс като увеличи натиска върху ръката и шията на Хънтър. — Самият ти ме научи на тази хватка. Не можеш да се освободиш, без да си счупиш упорития врат.
Хънтър продължи да се съпротивлява.
— По дяволите! — изруга Кейс. — Стига си се държал като някой зелен хлапак! Не си нито първият, нито последния мъж, когото Белинда е излъгала.
Самоконтролът рязко се върна в Хънтър.
— Пусни ме — процеди той през зъби.
— Не още — кротко му отвърна Кейс. — Първо искам да знам дали скоро ще ставам чичо.
Напрежението отново пролази като змия в тялото на Хънтър, но този път той не се опита да отхвърли Кейс.
— Не знам — кратко отговори той.
— Питай Палавка.
— Питах я.
— И?
— Каза ми да вървя по дяволите.
Кейс промърмори нещо неразбрано. Миг по-късно пусна брат си. След секунда самият той се изправи с лекота.
Отстъпи и предпазливо проследи как Хънтър се изправя на крака. Брат му не показа никакво намерение да се нахвърля отново върху него, така че Кейс изпусна бавно дъх.
— Извинявай — тихо каза той на Хънтър. — Мислех, че просто си се заинатил с Палавка по същия начин, както с Белинда.