— А ти ми каза, че тя е една плиткоумна малка кокетка.
— Такава беше.
— Знам. Сега знам — изрече с горчив и изморен глас Хънтър. — Но жалкото е, че две хубави деца платиха с живота си, за да мога аз да науча за каква жена съм се оженил.
— Смъртта им не беше твоя вина.
— Това си повтарям по петдесет пъти на ден.
— А убеден ли си в това?
— Не — отвърна Хънтър, поколеба се, после добави просто: — Само като си помисля как са викали, как ги е боляло, как са плакали за татко си… Направо ме разяжда отвътре.
— Значи смяташ да прекараш остатъка от живота си като се самонаказваш, така ли?
Хънтър сви рамене.
— Мислиш ли, че по този начин ще поправиш случилото се? — запита го Кейс.
— Не знам какво да мисля. Знам само, че… — Хънтър замлъкна насред думата.
— Ще ти кажа какво знам аз — обади се Кейс. — Всеки път щом се появи Палавка, ти заставаш в стойка като куче-птичар.
Хънтър само просъска някаква ругатня в отговор.
— Защо не се ожениш за нея? — тихо го попита Кейс. — Светът има нужда от повече почтени хора. Двамата ще имате хубави деца.
Звукът, който се изтръгна от гърлото на Хънтър, едва ли можеше да се нарече смях.
— Елиса няма да се омъжи — рязко отвърна той. — Поне не за мене.
— Защо?
— Защото не ме харесва дори ей толкова. Опитах се да оправя нещата, но тя щеше да ми издере очите като котка.
Изражението на лицето на Кейс до такава степен се приближи до усмивка, доколкото изобщо се бе доближавало от края на войната.
— Струва ми се — провлечено додаде Кейс, — че девойка с толкова много страст си заслужава труда да бъде опитомена.
— Първо трябва да я хвана на тясно. Изплъзва ми се така, както призракът от блатото на тебе.
— Интересна е тая работа с моя призрак — вмъкна Кейс.
— Откри ли кой е той? — бързо попита Хънтър.
— Не. Дори косъм не съм виждал от това създание, откакто уби Гейлорд. Сега вече никой не носи информация на Аб.
— Откъде знаеш?
— Нали от мен се очаква да върша точно това — иронично подхвърли Кейс. — Да шпионирам в Ладър Ес в полза на Аб.
— Интересно!
— И аз така мисля.
— Аб вярва ли ти? — замислено попита Хънтър.
— Аб не вярва на никого.
Хънтър само изсумтя.
— Също както ти не вярваш на жените — продължи Кейс. — Откакто се остави на онази лъжлива кучка да те води за дръжката, не си казал добра дума за нито една жена.
Хънтър измери Кейс с поглед. Брат му мълчаливо го изчака, за да види дали Хънтър отново ще си изпусне нервите.
На лунната светлина очите на Кейс изглеждаха същите като на Хънтър — като ковано сребро.
— Постоянно ме притискаш — рече Хънтър. — Защо?
— И ти притискаш Палавка.
— Като си толкова запален по нея, защо не вземеш сам да се ожениш за нея?
— Мислил съм за това — небрежно подхвърли Кейс.
— Какво?
— Сдържай си гласа, ако не искаш гости.
— Какво беше това за теб и Елиса? — запита Хънтър с тих, кипящ от гняв глас.
— Нищо особено. Просто няколко дреболии.
— Като например?
— Палавка е сама жена в една страна, където на жените им е адски трудно да се справят сами — поясни Кейс. — Има хубаво ранчо и желанието да го ръководи умело. Ако тя не вярваше в такава глупост като любовта, щях да й сложа пръстен на пръста толкова бързо, че свят да ти се завие.
— Не!
— Защо не? Да не смяташ да се жениш за нея?
— Това е единственото почтено нещо, което мога да направя — просто каза Хънтър. — Но тя не иска да има нищо общо с мен.
Кейс изсумтя.
— Значи е била девствена.
Не беше въпрос, но Хънтър все пак му отговори.
— Да — отчетливо отговори той. — Елиса беше девствена.
— Поне ще знаеш с кого е била — каза му Кейс. — С момиче като Белинда никога не можеш да бъдеш сигурен колко съседи я гледат и си спомнят какво е да й се качат на седлото.
Хънтър се намръщи, но не възрази.
През следващите няколко минути двамата мъже стояха и се вслушваха в звуците на нощта. После Кейс отново насочи вниманието си към брат си.
— Аб става от лош по-лош. Гейлорд беше любимецът му.
— Това не е хубаво.
— Смяташ ли да тръгнеш след Аб?
— Нямам голям избор — отвърна Хънтър. — Армията иска стоката си след по-малко от две седмици.
— Колко глави добитък имаш за тях?
— Говеда ли? По-малко от петдесет. Може би още стотина са кравите за разплод.
— Ладър Ес няма да изкара дълго без крави.
Хънтър не му отговори.
— Но това не е твой проблем, нали? — продължи Кейс. — Мислиш само за братята Кълпепър.
— Успя ли да разбереш къде държат откраднатите говеда? — рязко запита Хънтър.