След всяка дума той я целуваше нежно, после отпиваше още една сълза от миглите й, после пак я целуваше.
Треперенето на Елиса се засилваше.
— Всичко е наред, малката ми — прошепна той до устните й. — С мен си в безопасност. Ще те пусна веднага, щом спреш да трепериш. Ако е това, което искаш…
Въпреки, че Хънтър не смяташе да го прави, върхът на езика му се плъзна по очертанията на устните й в мълчаливо докосване, което трептеше от неизказани възможности.
— Това ли искаш? — промълви той.
Топлият му, сладък дъх галеше кожата на Елиса. От устните й се откъсна тих стон.
— Това да ли значи или не? — попита Хънтър. — Да те пусна ли или не?
Топлината на устните му, притиснати към клепачите й, успокояваше Елиса, но същевременно засилваше треперенето на тялото й.
Хънтър усети тези тръпки. В душата му отекна една емоция, която беше много по-сложна от обикновено желание.
— Елиса? — прошепна безпомощно той до устните й. — Позволи ми да те целуна. Само една целувка, скъпа. След това ще те пусна да си вървиш, ако го искаш. Непрестанно си мисля как се чувствах, когато те целувах. Поне това ти харесваше.
Лицето й се вдигна към него, преди Елиса да успее да намери подходяща причина да му откаже. Напрежението в тялото му, с което той отвърна на съгласието й да я целуне, извика още сълзи в очите й.
Хънтър не я обичаше, но въпреки това я желаеше с такава сила, че целият трепереше. Но въпреки дълбочината на страстта му, той се владееше напълно и успяваше да се сдържа.
Този път!
„Значи не съм му съвсем безразлична — безпомощно си помисли Елиса. — Поне е нежен с мен.“
Устните му нежно докоснаха нейните и Елиса тихо прошепна името му.
Нова емоционална вълна разтърси тялото на Хънтър. Ръцете му леко и нежно притиснаха Елиса към гърдите му. Продължи бавно и нежно да целува крайчеца на устните й, докато накрая Елиса не потрепери и не отвори устата си за него. Едва тогава Хънтър си позволи да задълбочи целувката си така, както отдавна копнееше да направи.
Първият вкус от Елиса беше по-сладък и същевременно по възбуждащ от всичко, което Хънтър някога бе познавал. Без да я изпуска от прегръдката си той я вкусваше отново и отново, бавно потапяйки се в тъмното, горещо вино на целувката й.
Сдържаното, чувствено сливане на устите им започна бавно да разплита бронята на предпазливостта й. С всяко нежно плъзване на езика на Хънтър Елиса отдаваше повече и повече от себе си на целувката.
И на него.
Ръцете й се вкопчиха в дрехата му, после се плъзнаха нагоре, след това спряха разколебани. Накрая се спряха разтреперани върху гладко избръснатите му бузи.
През тялото му отново пробяга тръпка, която подсказа на Елиса, че ласките й го възбуждат. Парещите сълзи отново замъглиха очите й и потекоха по страните й.
За пореден път Елиса си напомни, че Хънтър не изпитваше към нея нищо друго, освен желание.
Самата тя трепереше от нещо повече от желание.
Беше, обаче, толкова приятно да докосва Хънтър. А също самата тя да бъде докосвана с такава нежност, че светът бавно се разтапяше и започваше да кръжи около нея.
Слабият, страстен звук, който се откъсна от дъното на гърлото й възпламени вените на Хънтър. Целувката му стана по-дълбока, по-гладна, но въпреки това сдържана.
Пръстите на Елиса се плъзнаха от бузите на Хънтър към гъстата му, черна коса. Шапката му незабелязано тупна на земята. Топлината на кожата му откъсна още един приглушен стон от гърдите й. Пръстите й се преплетоха в косата му със чувствена настойчивост.
Хънтър се размърда подобно на котка под ласките й, като увеличи натиска на пръстите й върху главата му. Неподправената чувственост на движението му разпръсна топли вълни в тялото на Елиса.
Без да мисли тя плъзна пръстите си надолу към врата му. Желанието, което се разнесе като светкавица в Хънтър, го накара да се извие в дъга и отекна и в нейното тяло.
Ръцете на Елиса жадуваха за допира до повече плът, отколкото предлагаше тясната ивица кожа между косата и яката му. Дланите й още помнеха как се бяха чувствали, когато се плъзгаха невъзпирани от нищо по голите му гърди и по стегнатите му мускули, как космите на гърдите му се бяха къдрили под натиска им.
Елиса със закъснение осъзна, че ръцете й се мъчеха да разкопчеят жакета му. Тя замръзна, шокирана от собственото си необуздано желание.
Хънтър разбра само, че Елиса вече не отвръща на гладните му целувки. Вместо това ръцете й се стремяха да го отблъснат от нея. Той откъсна неохотно устните си от нейните. Беше й го обещал.
Само една целувка!
— Всичко е наред — дрезгаво рече той. — Няма нужда да се съпротивляваш. Ще те пусна.