Макар да казваше тези думи, той не можеше да се застави да пусне Елиса напълно. Пръстите му нежно погалиха ръцете й, които се притискаха към гърдите му.
Тази дребна, незначителна ласка накара Елиса да копнее за всичко онова, което никога нямаше да получи от сърцето на Хънтър. Но можеше да опознае поне движещата сила на желанието му. Можеше да се превърне в центъра на света.
За известно време.
Елиса се поколеба разтреперана. Този път беше сигурна, че в ръцете на Хънтър я чака нещо повече от болка. Обещанието, което й беше дал, криеше също толкова съблазън, колкото и мъжката сила на тялото му, скрито напрегнато и очакващо под дланите й.
„… Ти също ще го желаеш. Аз ще се погрижа за това. Помисли само как ми отвръщаше — като суха слама на клечка кибрит…“
Елиса пое няколко пъти дълбоко дъх, за да събере смелост.
— Не се съпротивлявах — прошепна тя.
— Опитваше се да ме отхвърлиш.
— Не теб. Само жакета ти.
Хънтър най-сетне проумя думите й. Желанието го прободе като удар с нож. Не можа да каже нищо. Дори дъхът му секна.
С едно ловко движение Хънтър смъкна жакета си и го захвърли настрана.
— Няма го — рече той с плътен глас. — А сега какво?
— Аз…
Сумракът в пещерата не можа да скрие червенината, избила по бузите на Елиса.
Изведнъж Хънтър си спомни. Въпреки цялата сила на безразсъдния й отговор, Елиса беше само на една малка стъпка от невинността. Беше направила тази стъпка с него, но само след като бе успял да изтръгне от нея признание, че го желае.
„Искам те.“
А той й се бе присмял, че се е затруднила да каже тези думи.
„… Толкова ли беше трудно да кажеш истината?“
— Аз… — започна отново Елиса.
Хънтър докосна с палец устните й, за да я спре. Не искаше да се повтаря онова, което се беше случило първия път, когато Елиса му бе поверила тялото си. Можеше само да се опита да я накара да разбере, че срамът беше негов, а не неин.
— Замълчи — нежно й рече той. — Не исках да те дразня по този начин. Искам те до последния си дъх, но не желая да те плаша. Не съм особено добър в разчитането на мислите ти. Ето защо те попитах какво да правим след това.
Елиса се усмихна, въпреки сълзите, които бяха изпълнили очите й и целуна палеца му.
Тази проста ласка накара Хънтър да потрепери. Той затвори очи и целият му свят се сви в топлината на дъха й, излизащ между пръстите й.
— Позволи ми да ти покажа как трябваше да бъде първия път — прошепна той, като отвори очи. — Позволи ми да ти покажа… всичко.
Единственото, което Елиса успя да каже, беше името му. В гласът й прозвучаха всичките й съмнения и колебания.
А също и страстта й.
Най-накрая Елиса само кимна, защото гърлото й беше прекалено стегнато, за да говори.
— Този път няма да покривам сладката ти уста — тихо изрече Хънтър. — Искам да чуя всеки звук, който се откъсва от гърлото ти, всяка твоя дума. Дори ако тя е не.
Дъхът на Елиса отново погали ръката му. Възглавничката на палеца му погали мекотата на долната й устна.
— Разбра ли ме? — тихо добави той. — Ако бързам много, просто ми кажи. Ще забавя темпото. Дори ще спра, ако го поискаш.
Елиса отново само кимна.
— Сигурна ли си? — запита той.
Връхчето на езика й докосна палеца му.
Дъхът на Хънтър се процеди със свистене през зъбите му.
— Кажи ми го с думи — дрезгаво я помоли той. — Само това. Няма да те карам повече. Но този път искам да бъда сигурен.
Елиса се взря в чистите, горящи очи на Хънтър и разбра, че му е нужно уверението на думите й.
— Искам да изживея с теб онова, което се случи преди ти… преди да… — запъна се задъхано Елиса. — Ако това означава, че заедно с удоволствието ще има и болка, е, не е чак толкова страшно. Просто беше… неочаквано… след цялото удоволствие.
Хънтър затвори очи. Мисълта, че бе попречил на Елиса да вика от болка, докато той я бе наранявал, разяждаше душата му.
— Този път ще ти дам само удоволствие — обеща той. — Болката ще запазя за себе си.
— Не те разбирам.
— Знам. Но разбирам себе си.
— Но…
Хънтър се усмихна тъжно и плъзна палеца си по устните на Елиса.
— Защо просто не ме целунеш, вместо да ми задаваш въпроси? — прошепна той.
22.
Елиса желаеше треперенето на тялото й и на гласа й да спре, но не можеше да ги овладее. Затова, вместо да се опитва да говори, тя просто се опря на силата на Хънтър и се надигна на пръсти към устата му.
Той я пресрещна на половината път, после я вдигна във въздуха. Елиса издаде странен звук, щом почувства че цялото й тяло се подпира върху Хънтър.
Той я чу и понечи да остави Елиса обратно на земята. В отговор тя инстинктивно обви ръце около шията му. По този начин тялото й остана плътно притиснато към него.