— Харесва ми да галя кожата ти — промълви той. — Толкова е гладка! Толкова е топла! Кара ме да се чудя каква ли е на вкус. Обзалагам се, че има вкус на сметана. Сметана подправена с канела.
От гърлото на Елиса се откъсна странен звук, щом Хънтър я целуна точно под пъпа.
— Страх ли те е или ти е приятно? — попита той, без да вдига устни от кожата й.
Елиса не можа да му отговори. Беше онемяла от страх пред докосването на пръстите му през отвора на гащите й.
Хънтър погали горещия цвят на желанието й, а отговорът на Елиса се разля по пръстите му.
— Удоволствие — дрезгаво рече той с облекчение примесено със страст. — Чисто, неподправено удоволствие.
Хънтър повтори нежното докосване и отново беше възнаграден от горещия, безпомощен отговор на Елиса. Всяко бавно движение на ръката му извикваше още топлина и удоволствие между краката й, и даваше повече свобода за ласките му. Най-сетне той разтвори нежните, хлъзгави листа на цвета й и намери скритата под тях чувствителна издатинка.
Елиса затвори очи. Вълната от диво удоволствие я разтърси и я накара да повдигне тялото си към ръката на Хънтър. После я заля още една вълна и още една, и още една, докато не започна да вика дрезгаво при всяко свое дишане, при всяка негова ласка.
Пръстите на Хънтър бавно се плъзнаха в кръг, после внимателно опитаха дълбокия извор на удоволствието й. Влажната й топлина караше цялото му тяло да се напряга от копнеж. Много внимателно той плъзна в нея първо един пръст, после още един.
Всяка клетка от тялото му копнееше той самият да се слее с нея, вместо само да я дразни, а себе си да измъчва.
Нарастващото удоволствие в тялото на Елиса върна отведнъж разума й. Нахлуха спомените за първия път. Първо изтънченото удоволствие. После натиска.
И накрая болката!
— Хънтър, аз…
Думите й се загубиха в дрезгавия стон от удоволствие, щом палецът му потърка гладкия, трептящ възел от страст, който той бе събудил за живот.
— Всичко е наред — нежно я успокои той. — Напрегната си, но аз го очаквах. Няма да те нараня. Нали помниш какво ти обещах? Само удоволствие и никаква болка.
Елиса само издаде един трепетен стон, щом натрупаното в нея удоволствие избухна.
През притворените си клепки Хънтър попиваше образа на Елиса, която лежеше напълно гола с изключение на тънките гащи, които служеха по-скоро да подчертаят, отколкото да прикрият издутите листенца на желанието й.
Желанието в собственото му тяло се надигна като буря.
Хънтър целенасочено движеше ръката си като галеше Елиса и същевременно я преценяваше. Натискаше, галеше, разтягаше уютната, невероятна мекота на тялото й. С всяко негово движение той внимателно съблазняваше същата тази плът, която веднъж вече беше взел в един пристъп на страст и незнание.
Когато вече не можеше да проникне по-дълбоко, той се наведе към трептящата от страст подутинка, която сега лежеше открита. Върхът на езика му тръгна в кръг около късчето плът и го погали. После изведнъж Хънтър го засмука гладно.
Изненадата и силното удоволствие се смесиха в Елиса.
— Хънтър!
Ръцете и устата му й отговориха с бавни, галещи движения.
От гърлото на Елиса се откъсваха дрезгави викове. Тя лежеше безпомощна, отворена, доброволна робиня на един мъж, чиято неочаквана любов я изгаряше цялата.
Хънтър чуваше, усещаше, вкусваше отговора й и се насилваше да запомни всички причини, поради които не можеше да разкопчее панталоните си и да се хвърли сам в огъня, който изгаряше двама им живи.
Екстазът парализира изневиделица Елиса, накара я да се извие в дъга и да остане така разтреперана и всецяло отдадена на Хънтър. Дивата песен на удоволствието й подобно на горещите, скрити конвулсии на тялото й бяха едно горчиво-сладко мъчение за него.
Най-накрая Хънтър неохотно се отдръпна от тялото на Елиса. Зави я с тънкото памучно одеяло и едва тогава реши, че може да се довери достатъчно на себе си, за да я прегърне. Притисна я в скута си и я залюля нежно, опитвайки се да успокои и двама им.
Екстазът бавно отхлаби свирепата хватка, в която беше стиснал ума и тялото на Елиса. Тя пое дъх дълбоко, отвори очи и погледна към Хънтър.
Той се усмихна почти тъжно на учудването в синьо-зелените й очи.
— Добре — каза той. — Така трябваше да бъде й първия път.
Възхитителното ехо на екстаза беше отнело възможността й да говори и още я караше да трепери.
— Нямам думи — додаде Елиса след миг.
Надигна се и погали с целувка устните на Хънтър.