Тя се опитваше да му помогне. Двамата заедно смъкнаха надолу панталоните й и ги захвърлиха настрани.
— Не исках да… — започна Хънтър.
Елиса заглуши думите му с целувка. Изпитваше отчаяната нужда да бъде близо до него по единствения възможен начин, който й бе достъпен в момента. Придърпа едната му ръка към тръпнещата между бедрата й топлина.
Хънтър забрави какво искаше да каже. Елиса беше разгорещена, нежна и се беше овлажнила още от първото му докосване. Течният й огън изгори всичките бариери на самообладанието му. Разкопча бързо панталоните си и се претърколи върху нея, пламтящ от дивото желание по-бързо да влезе в нея.
Един бърз тласък на хълбоците му потопи Хънтър в топлината на Елиса. Тя трепна и от гърлото й се откъсна страстен вик. Целият разтреперан от желание Хънтър се опита да се отдръпне, за да я пощади.
Елиса в миг обви краката си около хълбоците му и повдигна нагоре бедрата си, като го притисна още по-дълбоко в себе си.
Това доказателство, че Елиса го желае така отчаяно, както и той нея, лиши Хънтър от всички задръжки. Той заби възбудената си плът в нея силно, мощно, сякаш беше въпрос на живот и смърт да изпита всичко от Елиса още в следващия миг.
Елиса се изви на дъга, за да отвърне на настойчивата му нужда със собственото си свирепо желание. А той й даде всичко, което тя искаше и дори още. Екстазът се изля в нея като огнен водопад и я зашемети.
Тръпките, съпроводили кулминацията на Елиса, запратиха Хънтър отвъд края на издръжливостта му. Останало му бе само толкова разум, колкото да вземе устата й в дълбока целувка и да приглуши звуците, които се изтръгваха от гърлата им, докато се изпразваше дълбоко в нея.
Заспаха така, преплетени един в друг. Усещаха само партньора си и вълните на екстаза, които все още ги караха да потръпват.
Час по-късно Кейс разбуди Хънтър и Елиса с настойчиво чукане по вратата.
Бандитите нападаха отново.
25.
Елиса стоеше до бойницата и се взираше навън. Следобедното слънце беше слязло ниско и косите му лъчи насълзяваха очите й. Хънтър стоеше точно зад нея. Погледът му се премести от русата й коса към блестящата навън слънчева светлина и почернялата земя, която се простираше отвъд къщата.
Хънтър неволно пое дълбоко дъх. Беше достатъчно близо до Елиса, за да вдъхне смесения й мирис на розмарин и барутен дим. Топлината на тялото й си пробиваше път през дрехите й и достигаше до него.
„… просто любовници…“
— Не виждам нищо — въздъхна Елиса.
Изправи се и се озова между дървения капак и напрегнатото като пружина тяло на Хънтър. Усещанията я заляха като водопад. Сякаш беше се озовала в една блестяща мрежа от топлина, примесена с копнеж, който нямаше нищо общо със сексуалното желание.
— Ти… виждаш ли нещо? — дрезгаво попита тя.
Гласът й беше като ласка за Хънтър. Изчака миг, преди да й отговори, защото се боеше, че тонът му ще издаде първичните чувства, които тя пораждаше у него.
— Предполагам, че те просто проверяват дали не сме заспали — внимателно отвърна той. — Но ако аз и Кейс не ги спрем, бандитите пак ще тръгнат преди зори с факлите.
Страхът стегна Елиса при мисълта за Хънтър, който щеше да излезе навън в мрака. Положението му щеше да бъде на човек, който търси гърмящи змии със завързани очи.
Търси и ги намира.
— Не отивай — тихо додаде тя.
Единственият му отговор беше тихо прошепнатото й до косата й име.
— Бих предпочела да умра с теб — прошепна тя. — Моля те, Хънтър! Не отивай!
— Това е единствената ни възможност. Освен това — докосна той с устни косата на Елиса — не мога да оставя брат си да тръгне сам срещу Аб Кълпепър.
Елиса притвори очи за миг.
Какво ли друго можеше да очаква? Хънтър обичаше брат си.
Последва безрадостно мълчание. Елиса отвори очи и се взря в изгорената земя за някакъв признак за скрит бандит.
— Елиса? — прошепна Хънтър, обезпокоен от неестественото й мълчание.
— Няма никой.
— Какво?
— Никой не идва.
— Не това имах предвид…
Не стана ясно какво искаше да каже, тъй като думите се заглушиха от едновременните викове на Морган и Кейс, които наблюдаваха околността от горния етаж.
— Изстрели! От север и от изток!
— Западната и южната страна, бъдете нащрек!
— Пригответе се! — подвикна Хънтър. — Не стреляйте, ако не сте сигурни, че ще уцелите. Патроните ни са на свършване.
Елиса се наведе да вземе карабината си.
Хънтър се обърна и побягна нагоре по стълбите с пушка в ръка. Сега вече пушечната стрелба се носеше от всички страни, което подсказваше, че атаката не е само за отвличане на вниманието. Имаше, обаче, нещо странно в безредната стрелба.