А Хънтър не търси нищо друго, освен шамар по небръснатата си буза.“
Елиса вдигна високо глава, прихвана с една ръка шала си, а с друга непокорните копринени поли на роклята си и премина покрай него.
Полата й се закачи за един пирон и тръгна да се цепи с противен звук.
3.
Елиса спря в миг. Инстинктивно разпери ръце, за да запази равновесие. Коприненият шал се плъзна от раменете й. Тя размаха ръце като вятърна мелница, усещайки, че всеки миг ще падне.
Една ръка, скрита в черна кожена ръкавица, хвана шала, за да му попречи да падне на „ароматния“ под на конюшнята. Едновременно с това дясната ръка на Хънтър се промуши под тялото на Елиса и я подхвана точно над кръста.
Тя ахна сепнато, щом почувства, че я вдигат без предупреждение от земята. Краката й увиснаха във въздуха.
— Дръж се, че иначе съвсем ще си изгубиш полите — лаконично рече Хънтър. — Или точно това ти беше на ума?
Елиса издаде друг раздразнен звук.
Усещаше дясната ръка на Хънтър точно под лявата си гърда и това я караше да се чувства замаяна. Топлината на ръката му преминаваше през тънката копринена дреха и долната й риза. Сърцето й тупаше отчаяно. Пое дъх, но не можа да вкара достатъчно въздух в дробовете си.
— Дръж се — каза Хънтър, като отстъпи крачка назад.
Хватката му изведнъж се раздвижи.
Елиса забрави да диша и се вкопчи в Хънтър. Тежестта на гърдите й изцяло премина върху ръката му, тъй като той се наведе напред, без да я изпуска, и откачи коприната от пирона.
Топлината на тялото му сякаш жигосваше нежната плът на Елиса.
— Пускам те — изрече дълбокият му глас точно до ухото й. — Вече си свободна.
Но не беше. Дългите пръсти на Хънтър все още притискаха ребрата й и я държаха неподвижна. Ръката му леко се докосваше до долната извивка на гърдите й. Сърцето й блъскаше така отчаяно, че в един миг се изплаши да не би Хънтър да го чуе.
След това осъзна, че не му е нужно да чува диво препускащия й пулс. Навярно просто го усещаше направо върху голата кожа на дясната си ръка.
Елиса наклони глава и погледна през рамо към Хънтър, опитвайки се да срещне очите му. Беше трудна задача. Клепачите му бяха полуспуснати и защитаваха очите му.
Въпреки това тя усещаше, че гледа гърдите й и усеща тежестта им върху ръката си.
През тялото на Елиса премина странно, трепетно усещане, сякаш бе стъпила гола в езеро с топла вода. Зърната на гърдите й изведнъж се напрегнаха и изпъкнаха през коприната като два еднакви твърди върха.
Дишането му стана бързо и насечено.
Елиса се извърна още повече към него, преодолявайки постепенно силата на хватката му. Искаше на всяка цена да види очите му. Най-сетне успя и блестящото в тях напрежение изпрати в тялото й тръпка на слабост. Елиса се отпусна на ръката му.
Сега беше неин ред да започне да диша учестено. Усещането за мъжка плът, която се притиска към хълбока й беше силно и непогрешимо дори за една девственица.
— Хънтър? — прошепна с несигурен глас Елиса.
— Стъпи на крака или ще те пусна.
Пренебрежението в гласа му сякаш я обля с ледена вода.
— Нямах намерение да… — започна тя, но гласът й изневери. — Нямаше нужда да…
— Изправи се!
Елиса побърза да стъпи на крака, но откри, че коленете й продължават да треперят. Тя направи една малка крачка, спъна се и се хвана в най-близката опора, за да не падне.
Това, разбира се, беше Хънтър. Думата, която той промърмори под носа си, я накара да трепне.
— Какво става тук, по дяволите? — запита груб мъжки глас от мрака, който цареше извън яслата.
Хънтър вдигна глава. Едър, мускулест млад мъж приближаваше с едри крачки по пътеката между яслите към Хънтър и Елиса. На хълбока му имаше револвер, а в ръцете си държеше навито въже.
Без особена суетня Хънтър отстъпи крачка настрани от Елиса, оставяйки си място за бой при нужда.
Гневните нотки в гласа на младия мъж му подсказаха, че лесно може да се стигне дотам.
— Кой… а, това си ти, Мики — рече Елиса и извърна глава от младия мъж.
После внимателно оправи полите си. Не се виждаше нищо разкъсано. Направи предпазлива крачка. Коленете й я държаха здраво.
Изпусна безмълвна въздишка.
— Искаш ли нещо? — попита Елиса.
Не последва незабавен отговор. Тя вдигна глава и откри, че той безсрамно гледа гърдите й.
Знаеше какво бе привлякло вниманието му. Това едновременно я смути и разгневи.
На бузите й избиха червени петна. Сграбчи шала от ръката на Хънтър. После с едно бързо, рязко движение, уви коприната около раменете си, прикривайки гърдите си от светлосините очи на Мики.
Едва тогава осъзна, че не беше имала нищо против Хънтър да я гледа с неприкрит мъжки глад.