— Как се казваш?
— Сони.
— Е, Сони, рибата е още в морето, а ти вече си сложил тигана.
Хлапето зяпна недоумяващо Морган.
— Какво значи това? — запита Сони.
Морган само поклати глава.
— Аз ще взема тази пушка, полковник — каза той. — Не обичам такива хубави неща да се мърлят.
Без да откъсва очи от хлапето Хънтър подаде пушката на Морган.
Ако в очите на хлапето не се четеше дълбоко изтощение, Хънтър сигурно щеше да му каже да си върви. Но през войната той беше видял много момчета като Сони, към които животът се бе отнесъл прекалено сурово.
Някои от тях се чупеха под този натиск като стъкло. Други натискаха обратно с отчаяно усилие, докато накрая престанеше да им пука. Тогава или намираха покой, или умираха.
— Не си достатъчно добър, за да те наемем като стрелец — кротко каза Хънтър на Сони. — Но са ни нужни каубои. Ако искаш работата, добре си дошъл.
— Няма да оставя на любовника на една кокона да ме командва — изръмжа Сони и посегна за револвера си.
Хънтър придвижи ръката си толкова бързо, че останалите видяха само едно неясно очертание. Преди хлапето изобщо да разбере какво се бе случило, то вече лежеше по лице в прахта и се мъчеше да напълни обратно изпразнените си от удара на Хънтър дробове с въздух.
Морган изпусна през зъби въздишка на облекчение. Знаеше добре какво си мислеха останалите мъже — Сони едва ли някога бе заставал толкова близо до смъртта, колкото когато бе посегнал към револвера си срещу мъж на име Хънтър.
Хънтър приклекна до пъшкащото момче и изчака, докато Сони успее да фокусира очите върху него.
— Както вече казах — додаде Хънтър — не си достатъчно добър с оръжието, колкото си мислиш.
Момчето бавно проумя какво му казват. Един мъж, чиито ръце се движеха толкова бързо, че не можеха да бъдат видени, го бе проснал на земята като риба за готвене. Ако Хънтър бе предпочел да използва револвера си вместо юмрука си, сега Сони щеше да бъде мъртъв.
Момчето пребледня и започна да се поти.
— Е, поне не си е сипвало допълнително от глупостта — подхвърли Морган.
Черните мустаци на Хънтър помръднаха малко, за да разкрият една тънка усмивка.
— Мисля, че не е — съгласи се Хънтър.
После стана с измамна лекота, като вдигна Сони със себе си. После отстъпи на две крачки от него.
— Имаш две възможности, хлапе. Можеш да се извиниш на госпожица Сътън или можеш отново да посегнеш към револвера си.
Сони разтреперано пое дъх и се обърна към Елиса. Червенина обагри голобрадите му бузи.
— Искрено съжалявам, госпожице. Не бях прав. Нямах право да ви наричам така.
Елиса също изпусна дъх. Все още беше като замаяна от скоростта на Хънтър.
И от самообладанието му.
— Няма нищо — усмихна му се любезно тя. — Знам, че повече няма да се случи.
— Не, госпожице. Бъдете сигурна.
Мъжете, които можеха да видят усмивката на Елиса, останаха запленени от обещанието за женствена топлина и нежност.
Тя не забеляза реакцията на мъжете, понеже беше загрижена единствено за разрешаването на възникналия проблем.
Но Хънтър забеляза каква реакция предизвиква у мъжете обещанието в усмивката на Елиса. Ръката му се плъзна към дръжката на револвера му.
Движението му привлече всички погледи.
— Всеки, който прави забележки за госпожица Сътън, ще отговаря пред мен или пред Нуесес Морган.
— Нуесес? — шокирано попита хлапето. — От Тексас?
Морган кимна.
— Многострадални Боже! — изръмжа тихо хлапето. После начаса добави: — Простете, госпожице. Просто бях страшно изненадан, че съм толкова близко до един такъв известен стрелец.
— Разбира се — отнесено рече тя.
Всъщност Елиса почти не беше обърнала внимание на извинението на Сони. Беше погълната от погледите на изненада и преценка, които останалите мъже си разменяха.
Морган не каза нито дума, но черните му очи искряха от безмълвен смях.
— Момчето даде дума — каза Морган, без да се обръща към никой конкретно.
За миг Хънтър запази мълчание. Просто гледаше към хлапето. После се обърна към Морган.
— Искаш ли да го вземеш?
— Някой трябва да го направи. Достатъчно момчета умряха вече. Добре ще бъде да го науча как да живее разумно.
— Чуваш ли, Сони? — попита го Хънтър.
Хлапето кимна.
— Морган току-що ти предложи да те научи на това-онова — продължи Хънтър. — Проявяваш ли интерес?
— Многострадални Бо… да, сър!
— Няма да намериш друг човек, който да познава кравите по-добре от Морган. Слушай го внимателно и ще станеш отличен каубой.
— Крави ли? — нещастно попита Сони.