Елиса се завъртя така рязко, че полата й се надигна и прошумоля като някоя екзотична пеперуда. След това се завъртя на цял оборот веднъж и още веднъж, и тръгна с валсова стъпка към Хънтър.
Направи му дълбок реверанс, изправи се грациозно като танцьорка и протегна ръце към Хънтър.
— Не — отсече той.
— Защо не? — предизвика го тя. — Едва ли един такъв смел мъж като теб ще се изплаши от малко музика.
— Загубил съм навика да танцувам през войната.
Хънтър погледна покрай Елиса към Пени.
— Но ако вас, госпожице — каза той на Пени, — един валс може да ви накара да се усмихвате така, ще се радвам да се опитам да направя една-две обиколки на кухнята с вас.
Думите му обляха сякаш с ледена вода Елиса. Отказът на Хънтър я засегна така дълбоко, както никога не бяха успявали думите на аристократите.
В Англия беше свикнала мъжете да се отнасят презрително с нея, защото нямаше състояние. Или, още по-лошо, преследваха я титулувани мъже, които си мислеха, че едно забавно девойче от Колониите би било лесно завоевание.
Елиса се бе надявала в Америка да е другояче.
Не беше.
— Не пропускай танца с Хънтър — тихо каза Елиса на Пени. — Не искам да ти развалям удоволствието.
Преди Пени да успее да отговори, Елиса се обърна и излезе през външната врата в есенната нощ. Студеният въздух я обгърна, веднага щом затвори вратата зад себе си.
Пени хвърли замислен поглед на Хънтър.
— Тъй като не ти се танцува с мен повече, отколкото с някоя крава, би ли ми казал защо настройваш Елиса срещу мен?
Изненадата на лицето на Хънтър подсказа на Пени, че той не бе поглеждал на действията си от такъв ъгъл.
Хънтър промърмори нещо припряно под носа си и прекара пръсти през чистата си, дълга до яката му коса.
— Опитвам се да отуча Палавка да кокетничи — отговори Хънтър след миг.
— Защо?
Хънтър отново се изненада.
— С поведението си можеш да направиш много повече лоши неща от Елиса — спокойно поясни Пени. — Тя е единствен собственик на Ладър Ес. Млада, здрава, хубава и несъмнено очарована от теб.
Хънтър стисна устни в мрачна черта.
— Тя е очарована от всеки, който носи панталони — грубо възрази той.
— Не! Мъжете са очаровани от нея. Едва ли би могло да се приеме за неочаквано. Тя изглежда съвсем като майка си.
— Веднъж вече бях женен за една хубава малка кокетка. Това беше грешка, която вече никога няма да повторя.
Пени въздъхна и притвори очи. В продължение на няколко секунди изглеждаше много по-стара от трийсетте си години.
— Мъже! — рече тя. — Защо изобщо Господ ги е създал?
— Бих могъл да кажа същото за жените.
— Да, предполагам, че един мъж би могъл да го каже.
Пени отвори очи. В тях имаше тъга и разочарование, които накараха Хънтър да трепне.
— Какво ще кажеш за Бил Морленд? — попита Хънтър, опитвайки се да смени темата.
— Какво имаш предвид?
— Чух ви да говорите за Бил. За това как е идвал по-рано, но сега вече не се вясва. Как е искал Ладър Ес и Елиса.
— Той искаше Глория.
— Може би го е искал някога. От думите ти разбрах, че сега вече в главата му е Елиса.
Пени стисна полата си в длани. Изреченият от Хънтър на глас най-дълбок неин страх й подейства като нож, забит в душата й.
— Знам какво става, когато някой съсед го засърби за някое момиче — равнодушно продължи Хънтър. — Ако е някоя малка отстъпчива кокетка, можеш да бъдеш дяволски сигурен, че този сърбеж ще бъде почесан, без значение какво ще струва това на някой друг.
Слисаното изражение на лицето на Пени подсказа на Хънтър, че тя се опасява от правотата му.
Е, това обясняваше плетеницата от призрачни следи, които водеха от Ладър Ес към Би Бар.
Точно както пътеките, които водеха от неговото ранчо до това на съседа му — пътеки, оставени от двама души, които тайно се срещаха.
Обяснението за множеството следи през Ветровития проход не накара Хънтър ни най-малко да се почувства по-добре. Мисълта за Елиса, която скришом се промъква, за да плаче и да трепери от страст в ръцете на друг мъж раздразниха Хънтър по начин, за който той дори не желаеше да помисля.
Някой наистина трябва да даде на тази малка кокетка един добър урок. От стъпките става ясно, че тя вече си има любовник. Тогава защо, по дяволите, някои жени искат да прелъстят всички мъже пред очите си?
Нямаше отговор на този въпрос, който Хънтър многократно си бе задавал. До ден-днешен той не беше проумял защо Белинда преследваше след сватбата им другите мъже със същото ожесточение, с което преди се бе стремяла към него.
— Съжалявам — извини се Хънтър на Пени. — Не исках да те разстройвам. Знам, че напоследък не се чувстваш добре.