Обля я вълна от неочаквано удоволствие, което накара тялото й да трепери и тръпне в очакване. Изви се гладно, увеличавайки натиска на дланите му върху гърдите си, защото инстинктивно почувства, че така ще успокои парещия натиск в тях.
Хънтър прошепна нещо неразбрано. Нито една жена не се бе държала така с него. Нито една жена не бе пасвала така пълно на чувствеността му, нито бе търсила ласките му.
Знаеше, че не трябва да го прави, но, противно на волята си, Хънтър започна да разкопчава корсажа на Елиса. Докато ръцете му се бореха с копчетата, устата му се притиснаха към устните й в една първична интимна близост, която беше нова както за нея, така и за него.
Когато и последното копче бе разкопчано, уханието на розмарин се издигна от разгорещената й кожа.
Сякаш вдъхна пламък.
Звукът, който Хънтър издаде беше на човек, когото измъчват. Искаше да целуне зърната й, които така бързо се бяха надигнали от докосването му, но не можеше да се откъсне от дивното съчетание на устата си с тази на Елиса.
Елиса замаяно разбираше, че роклята й е разкопчана, че корсажът й не е на мястото си, а ръцете на Хънтър милват голите й гърди.
Не се притесняваше от голотата си. Искаше единствено успокояващите, възбуждащи, поглъщащи ласки на Хънтър да отвърнат на трепета на тялото й.
Хънтър откъсна устни от Елиса и я вдигна бързо. Ароматът на розмарин обхвана отвсякъде лицето му. Той го пое дълбоко, наслади му се и засмука едната нежна гърда, чието зърно веднага се втвърди от докосването на езика му.
Хладната лунна светлина и нощния въздух падаха върху разгорещената кожа на Елиса като благословия.
А устата на Хънтър беше знойния рай.
Огънят бушуваше в Елиса, разтърсваше я, изгаряше я. Всеки дъх, който вземаше, извикваше от устата й гладен звук, чувствен стон, дрезгава подкана.
Хънтър почувства как нощта ги обгръща. Не желаеше от живота нищо друго, освен да се освободи от ограниченията си и да се хвърли в пламтящия огън, и дори отвъд него, в палещата земя, която досега не бе познавал, макар и цял живот да бе копнял за нея.
Знаеше с непоклатима увереност, че този свят най-сетне бе тук, при него, само на една ръка разстояние. Всъщност, в ръцете му. И гореше.
За него.
А Хънтър също гореше за нея по един начин, който беше много по-опасен от всичко, което изобщо някога бе изпитвал към Белинда.
Това прозрение сякаш го хвърли във ледена вода.
Хънтър изруга диво и сложи Елиса обратно на краката й. Тя залитна и се хвана здраво в него. Той откъсна ръцете й от шията си и ги притисна към страните й.
— Хънтър?
Замаяният, пресипнал глас на Елиса подкопа решителността му. Гледката на млечнобелите й гърди и стегнатите й, гладни зърна бяха в състояние да го побъркат.
Разбирането, че бе попаднал толкова дълбоко в чувствената клопка на Елиса върнаха самоконтрола му с такава скорост, както нищо друго не би могло да го стори.
— Проклятие!
Самообладанието се върна в Хънтър като леден вятър. А заедно с него дойде презрението — към себе си, че бе изгубил самоконтрол и към Елиса, че го бе съблазнила така безмилостно, а също и към тялото си, което така лесно и всецяло се бе отдало на възбудата, извикана от една малка кокетка.
Когато Хънтър отново посегна към Елиса, тя веднага обви ръце около шията му и вдигна лице за още една от горещите, поглъщащи целувки, на които току-що се бе научила да се отдава.
Хънтър извърна лице настрана и свали ръцете на Елиса от шията си.
— Достатъчно — грубо рече той.
Елиса понечи да каже нещо. От устата й не излезе нито звук.
— Закопчай се, преди някой да е излязъл от бараката — подкани я Хънтър.
Смутена, объркана, разстроена, Елиса само гледаше към Хънтър. На лунната светлина очите му изглеждаха ясни и студени като зимно небе.
— Не разбирам — прошепна тя.
С една припряна ругатня Хънтър оправи корсажа на Елиса върху гърдите й. Беглото докосване на пръстите му до напрегнатите й зърна я накараха да поеме дъх.
— Х-хънтър?
Дрезгавият й глас съблазняваше Хънтър повече, отколкото можеше да понесе, както и атлазената й кожа и щръкналите й гърди. С резки движения той започна да закопчава корсажа й.
— Забавлението свърши — рязко додаде той. — Стигат ми толкова глупости на лунна светлина с една опитна кокетка.
— Аз не съм…
— Кой ли ти вярва! — грубо я прекъсна той. — Обичаш да се разпалваш цялата, обичаш да целуват гърдите ти. Нито едно невинно момиче не би ми позволило подобно нещо.
Червенината, която изби по бузите на Елиса, беше забележима дори на лунна светлина. Тя наведе глава към корсажа си. Гледката на дългите пръсти на Хънтър, които закопчаваха дрехата й прати в тялото й странна слабост, която проникна чак до костите й.