— Би Бар е на север оттук, нали? — додаде Хънтър.
— Следите не идваха откъм земята на Би Бар. Идваха от Ладър Ес.
Хънтър не изглеждаше много убеден.
— Освен това — продължи Елиса, — когато се случи наши крави да отидат в земята на Би Бар, Бил просто ги натирва обратно. Той е добър човек, въпреки намръщената физиономия и уискито.
Привързаността на Елиса към Бил, която пролича в гласа й, с нищо не допринесе за подобряването на настроението на Хънтър. Вярно, отговаряше на Хънтър като суха трева на факел, но щом заговореше за Бил Морленд ставаше ясно, че е безумно влюбена в него.
В един човек, който нагло я грабеше.
— Е, Палавке — провлечено додаде Хънтър, — струва ми се, че доста от кравите на Ладър Ес са взели решение да се преместят на земята на Би Бар. И нито една от тях не се е върнала обратно.
— Както Мак обичаше да казва: „Кравите и жените са отвлечени създания“.
Тонът на гласа й ясно показваше, че дискусията за Бил Морленд и кравите на Ладър Ес е приключена.
Хънтър, обаче, продължи да говори.
— Мак е бил прав само наполовина — рече той. — Те са направо адски загубени.
Елиса не попита Хънтър дали говори за кравите или за жените. Знаеше, че отговорът няма да й допадне.
— Но не и кравите — поясни Хънтър. — Кравите имат доста повече здрав разум от жените.
— И понеже жените имат повече здрав разум от мъжете, това означава, че мъжете…
— Ха! — възкликна Хънтър.
— Чуди се колкото искаш. Чувал ли си някоя крава да е отишла на война?
— Не, по дяволите.
— Или жена? — престорено мило добави Елиса.
За миг й се стори, че забелязва усмивка на лицето му. Навярно беше сгрешила.
Мълчанието, което последва отговора й, остана ненарушено през целия път обратно към къщата на Ладър Ес.
12.
Хънтър се събуди така, както често му се бе случвало през войната — внезапно. Не се надигна в леглото, нито промени ритъма на дишането си. Остана да лежи неподвижно, с почти притворени очи. За всеки страничен наблюдател във вида му не бе настъпила никаква промяна.
Няколко секунди му бяха достатъчни да се убеди, че в стаята няма никой. Не се чуваше лай на кучета откъм плевнята или от бараката на ратаите.
Нощта беше съвършено спокойна. Всичко изглеждаше мирно и тихо като лунната светлина, която се изливаше през прозореца върху леглото му.
Въпреки това Хънтър беше убеден, че нещо не е наред.
С едно бързо, котешко движение Хънтър стана от леглото. Нахлузи панталоните си и обу ботушите си, докато завързваше колана с револвера около кръста си. Не потърси шапка или риза. Прекоси спалнята, застана до прозореца и погледна навън.
Не се виждаше никакво движение към пътя за ранчото. В двора също нищо не помръдваше. Конете клюмаха в ограденото за тях място зад плевнята под лунната светлина, която се процеждаше между буреносните облаци.
В двора проблясваха локви. От стряхата на къщата и от тополите се отцеждаше вода. Сребристи облаци се кълбяха и пенеха по цялото небе. Над билото на планината просветна мълния. Гръмотевицата промърмори бавно и сънливо.
Хънтър открехна прозореца. През процепа долетя тих звук.
Конско пръхтене. Приглушено тупкане на копита.
Хънтър бързо обърна глава в посока на звука.
Леопард се беше размърдал неспокойно в оградата си. Козината му проблясваше под игривата сребърна светлина. Жребецът пръхтеше и клатеше глава.
Изведнъж конят замръзна, проточи шия и наостри уши.
Леопард гледаше напрегнато към градината.
За миг Хънтър се почуди дали Елиса не се бе отдала на любимото си занимание. Бързо отхвърли тази идея.
Знаеше, че щеше да се е събудил, ако Елиса се бе опитала да излезе на пръсти от стаята си. Будеше се всеки път, щом тя се обърнеше в леглото си. Между неговото и нейното легло имаше по-малко от половин метър, тъй като ги делеше само една стена.
Един поглед към местоположението на луната подсказа на Хънтър, че все още беше рано за Гимп да приготвя закуската за каубоите. Готвачите винаги ставаха доста преди зазоряване, но сега още беше твърде рано дори за тях.
Хънтър бързо отиде до таблата на леглото си. С едно щракване отвори големия златен джобен часовник, който бе наследил от баща си.
Три часа.
Никой, освен койотите, вълците и техните човешки съответствия не се разхождаше в този час.
Къде ли се бяха запилели кучетата? Досега винаги бяха вдигали олелия до Бога, щом зърнеха някой непознат.
Може би все пак навън беше Елиса?
Хънтър се приближи до стената, където леглото му уютно се допираше до грубата дървена стена. Притисна ухо и се ослуша.