Земята отново се сниши и ги поведе към дъното на нова долина. Устието на долината завършваше в самото блато. Без да каже нито дума Хънтър слезе от коня и огледа земята за следи. Високата трева, която процъфтяваше на гъстата, влажна почва, скоро го скри от погледите им.
Морган извади карабината си и прекара коня си до този на Елиса.
Тя, обаче, предпочиташе Морган да следва дирите, а Хънтър да я пази.
Конете придрямваха с увесени глави, сякаш слънцето ги беше зашеметило. Неподвижността на животните се дължеше отчасти на усиления труд през последните седмици. Добичетата не губеха време и се възползваха от всяка възможност да си починат.
Елиса също копнееше за почивка, макар че никога не би го признала на Хънтър. Беше оставила Леопард в яхъра, за да си отпочине от мъчителната целодневна работа. Сега яздеше една едра, кокалеста кобила, която имаше неравна походка, но се разбираше добре с мустангите.
Бъгъл Бой кротко пасеше само на няколко крачки от тях. От време на време конят вдигаше глава и се оглеждаше. После отново се връщаше към пасането.
Над главите им соколите правеха мързеливи кръгове високо в есенното небе.
Елиса погледна към отсрещния склон на долината, където Хънтър си проправяше път към следващото било. Без сама да усеща напрежението си, тя се взираше във всяко негово движение. Доставяше й удоволствие неповторимата комбинация от мъжествена сила и грация в него.
В момента Хънтър се движеше много предпазливо. Нямаше желание да издава позицията си на мустангите или евентуалните врагове. В ръката си държеше малък далекоглед.
Конете, които Лефти бе видял близо до долината, не бяха напълно диви. Повечето от животните носеха клеймото на Ладър Ес.
Въпреки това конете се появяваха и изчезваха като призраци.
— Надявам се Лефти да е бил прав за клеймото върху тях — тихо подхвърли Морган към Елиса. — Конете ни трябват повече, отколкото на пушката патрони. Необяздените мустанги не са много добри, особено ако се наложи човек да стреля.
— Лефти познава конете на Ладър Ес — също тихо му отвърна Елиса. — Щом казва, че са наши, значи са наши.
— Ами ако носят клеймото на Слаш Ривър?
— Тогава клеймото ще е толкова ново, че още няма да е заздравяло — рязко отговори Елиса. — А под него ще се вижда клеймото на Ладър Ес.
— Вероятно — съгласи се Морган. — Сигурно смятате да убиете някой кон и да го одерете, за да се убедите напълно?
Елиса се намръщи. Обичайният начин да се покаже, че старото клеймо е било променено, беше да се убие животното и да се изстърже част от кожата, която е била жигосана. Старото клеймо обикновено излизаше ясно отдолу, без значение какви промени бяха жигосвани върху него.
— Приемам твърдението на Лефти за вярно — рече тя.
— Братята Кълпепър няма да се съгласят лесно.
— Бандата им е по-ниска от тревата, откакто се промени съотношението на силите — сухо рече Елиса.
— Както казва Хънтър, змията по природа е близко до земята. Но това не значи, че в зъбите й няма отрова.
Елиса присви очи, за да се предпази от един внезапен порив на вятъра. Непосредствено от лявата й страна започваше почти пресъхналото блато. Жълтеникавите тръстики шумоляха и се огъваха под напора на вятъра. От дясната й страна се вълнуваше тревистата равнина, която достигаше чак до Рубиновите планини. Над върховете се събираха буреносни облаци, които криеха назъбеното било от погледа й.
Вятърът, който се спускаше надолу по склоновете на планината носеше миризмата на зима.
— Значи в такъв случай смяташ, че Хънтър е прав — братята Кълпепър само ни чакат да привършим работата по събирането на добитъка и ще нападнат? — попита Елиса.
— Първото нещо, което трябва да научите за Хънтър — провлечено додаде Морган — е, че той е винаги прав.
— Не винаги.
Усмивката на Морган проблесна за миг.
— Е, да, госпожице, не винаги. Избра губещата страна във войната, но явно така му е било писано.
Морган се намести в седлото, засенчи с длан очите си, за да ги предпази от яркото, безжалостно слънце и се вгледа натам, откъдето бяха дошли. За разлика от небрежния му глас, очите му бяха бързи, изпитателни и сурови.
— Присъединяването му към южняците, разбира се, беше до голяма степен работа на Кейс и на Белинда. Млади и горещи глави, които искрено вярват във всичките щуротии за благородството и за памука.
— Белинда ли?
— Жена му, Бог да пази душата й — отговори Морган. После добави приглушено: — По-вероятно е близо до нея да е дяволът.