— А някои — на Слаш Ривър.
Елиса се намръщи. Нетърпеливо махна един бледозлатист кичур коса от очите си и го мушна под шапката си.
— Клеймото на Аб Кълпепър — добави Хънтър.
— Съвсем скоро поставено — саркастично вмъкна тя. — Съвсем скоро.
— Аб не е тук от достатъчно дълго време, за да има стари негови клейма — сви рамене Хънтър.
— На колко от нашите коне предполагаш, че е сложил своето клеймо?
— Ще знаем утре или вдругиден, след като мустангите се успокоят достатъчно, за да можем да ги преброим.
Елиса обърна глава към мустангите. Една кобила, която й се струваше позната, мина в галоп точно покрай оградата. На хълбока й се виждаше прясното клеймо на Слаш Ривър.
Въпреки това тя беше една от най-добрите кобили за разплод на Ладър Ес, а също и много добър кон, за преследване на говедата.
— Проклет да е! — избухна Елиса.
— Тук съм напълно съгласен.
Хънтър се надигна в стремената и изсвири пронизително.
Морган изскочи от облака прах, който обграждаше корала. По кожата на якото му, малко пони течаха струйки пот. Животното дишаше тежко, но все още се подчиняваше на командите на ездача си. Конят се насочи в тръс и с вдигната глава към Хънтър и Елиса.
Въздухът имаше вкус на прах, а силното есенно слънце го караше да блести.
— Кажи на момчетата, че свършиха добра работа — каза Хънтър на Морган. — После избери двама да спят тук и да пазят мустангите.
— Слушам, сър.
— Кучетата биха могли да се справят с тази работа — намеси се Елиса.
— Но не и ако човекът от градината реши да направи дупка в оградата — рязко отвърна Хънтър.
Елиса стисна устни, но не му възрази.
Хънтър беше прав. На кучетата вече не можеше да се разчита като пазачи.
— Прати някой да каже на Мики да докара онази каруца с каците с вода.
— Слушам, сър!
— Когато на коня корема му е пълен с вода, той изобщо не скача така както жадния — сухо добави Хънтър.
Морган се изсмя, махна им за поздрав и насочи коня си в тръс към плевнята, която беше само на около триста-четиристотин метра оттам.
Каубоите, които бяха най-добри с ласото, влязоха в корала. Мъжете яздеха сред мустангите с кърпи на лицата, за да се пазят от прахта и си избираха подходящи цели.
Без много суетня мъжете започнаха да ловят коне, независимо от клеймото им. Тези животни се превръщаха от диви в почти питомни в мига, в който сложеха примка на шията им. Не се противяха, докато ги извеждаха от корала и в тръс ги прекарваха към другата ограда близо до плевнята.
Докато Морган се върне в корала бяха останали не повече от седемдесет коня. Малко от тях носеха клеймо. Всичките бяха предпазливи и диви като сърни.
Мики пристигна с една платформа, натоварена с каци вода. Каруцата влачеха шест яки вола. Морган яздеше отстрани, за да окуражава воловете.
Гледката на толкова много вода напомни на Елиса колко много самата тя искаше да вземе една баня. Подтискащата топлина, умората от усилената работа и безкрайния прах обвиваха тялото й като плътно одеяло.
Елиса отдавна беше разкопчала жакета си, но това не беше достатъчно. Свали го съвсем и го завърза отзад на седлото. След това тайно разкопча малко блузата си от муселин с висока яка. Въздухът нахлу през отвора към тънката памучна риза отдолу, а оттам към разгорещената й кожа.
Тя промърмори тихо от удоволствие. Звукът на гласа й проряза Хънтър като с нож.
— Мики! Сони! Рийд! — изкрещя Хънтър. — Помогнете на Морган за каците!
Хънтър скочи от коня и отиде да добави собствената си сила към изпълнението на тази задача.
— Мики, търкаляй каците по тези дъски една по една. И внимавай, момче! Ако някоя каца падне върху човек, ще го сплеска по-тънко от сянката му.
Мъжете търкаляха каците една по една по двете яки талпи, поставени от платформата до горещата земя. После изтъркулваха каците до коритото в единия край на корала.
Мики изби запушалката на първата каца. Като пъшкаше от усилие, Хънтър избута кацата в края на оградата. Сребърната струя вода бликна и затанцува в прашното корито.
Миризмата на прясна вода накара обикалящите в кръг мустанги да спрат. Животните вдигнаха глави и наостриха уши. Очите им бяха вперени в коритото. Само дето не облизваха устни от нетърпение.
Елиса много добре знаеше как се чувстват мустангите. Би дала много, за да застане под клокочещата водна струя и да се облее с вода от глава до пети.
— Мики? — подвикна Хънтър. — Давай следващото буре.
Елиса не обърна никакво внимание на мускулите на Мики, които се издуваха под ризата му, докато търкаляше кацата. Беше заета изцяло да гледа Хънтър, който беше разкопчал до някъде ризата си. През отвора на бледосинята му риза лъщяха черни косми.