Без да мисли какво прави, Елиса скочи от коня и се приближи.
— Внимавайте, госпожице Елиса! — извика Сони.
Елиса вдигна глава, видя, че Сони е изпуснал една каца и тя се накланя застрашително. Хвърли се пъргаво настрани. Кацата отскочи от дъските, стовари се на земята и се пръсна.
Водата буквално избухна и измокри всичко наблизо, в това число Елиса.
Сепнатият й писък привлече погледите на всички мъже, но ги задържа не той, а доволния женски смях, който го последва.
Хънтър се прехвърли през оградата на корала и се затича към Сони със заплашителен поглед.
— Ох, гле’й какво направих, госпожице Елиса! — извинително додаде Сони. — Страшно съжалявам! Тази каца сякаш си правеше каквото тя си знае.
Елиса дръпна блузата си, която се беше прилепила към тялото й. После махна на Сони, за да му покаже, че не е нужно да й се извинява.
— Всичко е наред — рече тя. — Тъкмо си мислех за баня и ето, че я получих.
Хънтър изгледа Сони така, че на младежа му се прииска да се скрие в миша дупка.
— Само мокра ли си? Удари ли те кацата? — грубо се обърна Хънтър към Елиса.
— Нищо ми няма.
— Сигурна ли си?
— А-ха. Дори да ме беше ударила, едва ли щеше да бъде лошо — отметна глава назад Елиса и се разсмя. — Господи, как добре ми дойде тази баня!
Хънтър не й отговори. Желанието го стисна в жестокото си менгеме. Не можеше да си поеме дъх от силата, с която кръвта бушуваше във вените му.
Всяка извивка, всяка нежна част, всяка женствена подробност по тялото на Елиса изпъкваше ясно през подгизналите дрехи. Зърната й се бяха издули в два твърди върха, които молеха мъжа да ги погледне, да ги вземе в ръцете, но преди всичко в устата си.
След това Елиса погледна към Хънтър. Очите й се разшириха в отговор на желанието му.
Хънтър се обърна рязко, отиде при коня на Елиса и взе жакета й.
— Облечи го, преди да си настинала — каза й Хънтър, като й подаде дрехата.
— Да настина ли? Днес? Ако не си забелязал, времето е горещо и…
— Правиш представление на мъжете с тялото си, нали? — прекъсна я той с леден тон. — Но ти вече го знаеш, нали? Облечи жакета!
Елиса отвори уста да възрази, но забеляза, че всички мъже ги гледат и побърза да я затвори. Взе с гневно изражение жакета и започна да мушка мокрите си ръце в тесните ръкави. Резките движения разлюляха гърдите й под тънката тъкан.
На Хънтър му се прииска да завие от разочарование. Изруга люто и обърна гръб на безкрайната съблазън, която представляваше Елиса Сътън.
Първото нещо, което видя бе, че всичките каубои все още я гледаха.
— Представлението свърши! — изръмжа Хънтър и обходи мъжете с поглед. — Захващайте се за работа!
— Госпожице Елиса, сигурна ли сте, че трябва да сте тук навън сама? — нетърпеливо попита Сони.
— Не съм сама. Ти и Морган сте с мен.
Тонът на Елиса беше рязък. От вчерашната случка с кацата вода тя стоеше настрани от мъжете.
Беше адски уморена от консервирането, правенето на пюрета, слагането на туршии, беленето, рязането и останалата каква ли не друга работа, свързана с обработката на урожая от унищожената й градина.
Освен това денят беше прекалено хубав, за да стои затворена в къщата. Ниските, меки слънчеви лъчи на късния следобед я бяха подмамили да излезе и да отиде при хванатите мустанги.
— Да, но… — започна Сони.
— Но нищо — прекъсна го Елиса. — Собственикът на Ладър Ес съм аз, а не Хънтър. Всеки трябва да помни добре този факт.
— Особено Хънтър, нали? — провлечено подхвърли Морган.
Тя обърна бойко глава към него. Хуморът и разбирането в черните очи на Морган я обезоръжиха изцяло.
— Особено Хънтър — съгласи се тя и се разсмя кисело.
— Той просто те пази от мъжете — тихо рече Морган.
— Така ли? Тогава защо имам чувството, че всъщност той пази мъжете от мен?
Морган въздъхна, вдигна шапката си и я намести отново върху гъстата си, къдрава черна коса.
— Ами, ако познавахте жена му, щяхте да го разберете — отвърна най-накрая Морган. — Тя беше едно хубаво младо създание като вас. Точно заради това си изпати. И той също.
— Какво се случи? — запита Елиса, която жадуваше да научи повече за миналото на Хънтър.
— Не мога да ви разкажа. Извинете ме, госпожице. По-добре да се връщам при мустангите.
— Но…
— Чуйте, не се отдалечавайте от сградите без придружител — предупреди я Морган. — Онзи гостенин беше тук отново днес преди зазоряване.
— Какво? Хънтър нищо не ми е казвал.
— Няма нищо за казване. Промъкнал се е покрай бараката на ратаите и е отворил вратата на корала. Адски трудна работа беше да се приберат обратно новите коне в тъмното.