— Има ли липсващи? — остро попита Елиса.
— Трудно е да се каже — призна Морган. — Още не познаваме добре конете.
— Какво показва преброяването?
— Липсват дванайсет.
— Липсват само жигосани коне, нали? — попита Елиса.
— Да, госпожице. Мустангите са прекалено диви и не си струват труда да се крадат. Макар че щом веднъж се обяздят… — сви рамене Морган.
— Само коне с клеймото на Ладър Ес ли са взети?
— Да, госпожице. Така изглежда.
— Дяволска работа! — разгневи се Елиса.
— Да, госпожице. Така си е.
Елиса се надигна на оградата, за да огледа по-добре оставащите коне. Без да обръща внимание на мръсотията, която напречните прегради оставяха по червеникавия й костюм за езда, тя седна на оградата и се вгледа в клеймата на конете.
По-малко от половината оставащи коне носеха клеймото на Ладър Ес. Като се изключат отделните клейма на Би Бар, останалите коне носеха знака на Слаш Ривър.
Елиса почувства как кипва. Скочи от оградата и тръгна към плевнята. Оседла Леопард, сложи му юздата, мушна карабината си в кобура на седлото и го възседна с едно рязко движение.
Тежестта на полите й сковаваше всяко нейно движение. Елиса промърмори нещо под носа си и се закле, че ще разпори този костюм както беше направила с другия. След това насочи коня към границата между Би Бар и Ладър Ес.
Преди още да беше стигнала до двора на ранчото, Морган се появи отново. Яздеше един дорест скопен кон, който само до преди няколко дни бе препускал на воля с мустангите.
— Ще дойда с вас, госпожице.
— Не отивам далеч.
— Да, госпожице.
— Но ти въпреки това ще дойдеш с мен, нали?
— Да, госпожице.
— Нося си пушка — хапливо додаде тя.
— Да, госпожице.
— Аз съм добър стрелец.
— Да, госпожице.
— Ти имаш друга, по-важна работа за вършене.
— Не, госпожице.
Елиса отново изруга под носа си и насочи Леопард по една от загадъчните следи, които водеха към Ветровития проход и към Би Бар.
Морган я последва.
Щом конят му се изравни с Леопард, Елиса забеляза, че клеймото на хълбока му е променено от знака на Ладър Ес, така че да се чете като този на Слаш Ривър. Промяната беше съвсем проста — между оригиналния знак S S добавяха една диагонална черта в средата.
— Какво ще стане, ако някой Кълпепър възрази, че яздиш така наречения техен кон? — кисело рече Елиса.
— Тогава ще знам, че Бог наистина е добър.
Вълчата усмивка на Морган говореше повече от всякакви думи. Несъмнено гореше от желание да се срещне с някой гневен Кълпепър.
Елиса се опита да скрие усмивката си. Беше невъзможно.
Харесваше Морган. Освен това Морган се беше превърнал в неин въоръжен придружител не поради някакво собствено влечение, а по заповед на Хънтър.
— Стой зад мен — предаде се накрая Елиса. — Не искам да оставяме още конски следи. И без това вече са много.
— Да, госпожице.
Елиса подръпна юздите и подкара Леопард в лек галоп. Насочи се право към паяжината от следи, които свързваха Би Бар и Ладър Ес.
Не й отне много време да разбере какво се бе случило. Една малка група неподковани коне беше преминала или по-скоро някой я беше прекарал от Ладър Ес към Би Бар през миналата нощ.
Нямаше следи в обратната посока към Ладър Ес.
Защо, по дяволите, Бил даваше на братята Кълпепър да шетат на воля из земята му, питаше се горчиво Елиса.
Дали не го правеше, за да я съсипе заради това, че не му беше продала ранчото?
Тази версия просто не съвпадаше с представата на Елиса за Бил. От време на време той беше суров човек, но не повече, отколкото го изискваше дивия запад.
Освен това към нея винаги се бе държал нежно, дори когато го бе разгневила с отказа си да му продаде Ладър Ес и да остане в Англия до края на живота си.
Дали Бил не беше отстъпил защото беше сам срещу цялата банда на Кълпепър? Възможно ли беше да е решил, че е по-добре да изгуби ранчото, отколкото живота си?
Елиса се надяваше това да е истината. Склонна беше да приеме, че благоразумието е по-добрата страна на доблестта.
Не можеше да проумее явната кражба.
След като се бе запознала с Гейлорд Кълпепър, на Елиса й беше станало ясно, че човек трябва да е много силен, много смел и решителен, за да се изправи сам срещу Кълпепърови. Не можеше да вини Бил, че бе взел друго решение за себе си.
Елиса пришпори Леопард напред, следвайки дирята на конете, които бяха откраднати от корала на Ладър Ес. Следите водеха към земята на Би Бар, после завиваха настрани и се насочваха право към една особено гъсто обрасла част на блатото.
Мак веднъж й беше казал, че сред високите тръстики има скрити много пътеки, проходи и островчета. Така поне му бяха казвали индианците.