Човек би могъл да скрие доста стока в блатото… ако знае как да се измъкне от тресавищата на суха земя сред лабиринта от тръстики, кал и засъхващи потоци.
Елиса се изправи в стремената и заслони очите. Вгледа се надолу към лекия склон, водещ към блатото. Възможно бе да има стотици говеда и коне, разпръснати сред тръстиките и туфите трева.
А може би нямаше нито едно животно.
Може би просто следите ги примамваха към засада, устроена им от чакащите с пушки в ръце бандити на братята Кълпепър.
— Госпожице? — обади се Морган. — Нали не смятате да се набутате право в блатото?
Елиса не му отговори.
Морган се изкашля преди да продължи.
— На ваше място не бих направил подобно нещо, госпожице. Всъщност ще се постарая да не правите нищо такова.
Един поглед към лицето на Морган подсказа на Елиса, че в изражението му няма нито извинение, нито колебание. Явно имаше предвид точно това, което й беше казал.
— Заповедта на Хънтър ли е? — попита тя.
— Не, просто проявявам здрав разум — отвърна твърдо Морган. — Сигурен съм, че ще се загубите в блатото, освен ако не сте наполовина воден плъх.
— Ще се изгубя или ще попадна в засада.
Морган изпусна въздуха си през зъби и намести шапката си.
— Да, госпожице. Тази мисъл се появи в каубойската ми глава, още щом видях за първи път следите, които водят към този ад.
Колкото по-дълго Елиса гледаше следите, толкова по-сигурна ставаше, че те са фалшиви, опасни, а може би и двете.
Тази работа не беше дело на Бил.
Бил направо я беше попитал да му продаде Ладър Ес, а после й беше казал, че е глупава като пън, задето не му го е продала.
Право в очите.
На висок глас.
Без да се промъква по малките часове и да й прави гадни номера.
Елиса хвърли един последен поглед към блатото, отпусна се в седлото и се обърна към Морган.
— Къде е Хънтър?
— Обяздва мустанги.
Елиса обърна Леопард и препусна в галоп към корала.
Морган я последва. Очите му наблюдаваха блатото доста след като се бяха отдалечили на един изстрел разстояние.
Когато Елиса и Морган пристигнаха в изградения от храсти корал, Рийд беше хванал един мустанг за ушите и го държеше с всичка сила. Хънтър сграбчи юздата точно до юздечката, изви главата на мустанга почти до лявото стреме и се метна на седлото.
— Пускай го — подвикна Хънтър и отхлаби малко хватката си.
Рийд пусна ушите на коня и прескочи от другата страна на портата на корала.
Морган се усмихна и се отпусна в седлото, за да се наслади на представлението.
Мустангът беше един жилав дребен жребец, който сякаш имаше пружини в краката си. Конят прибра едни към други предните и задните си крака, изви се на дъга и метна задницата си като риба на сухо, мъчейки се да хвърли ездача си.
Хънтър го яздеше като котка, без да помръдва повече от нужното и без да се отлепя много от седлото. Използваше шпорите си не за наказание, а за да се увери, че жребецът прави всичко, на което е способен.
След няколко минути мустангът престана да се хвърля, изпръхтя силно и извърна глава, за да види по-добре странния израстък на гърба си.
Хънтър погали шията на коня, като му говореше тихо и успокоително. След това слезе от жребеца с едно особено, плавно движение, което нито за миг не го поставяше в такова положение, че да изгуби равновесие.
Ботушите на Хънтър едва бяха докоснали земята, когато той стисна юздата, дръпна главата на жребеца нагоре и се метна отново на седлото.
Жребецът изпръхтя, отстъпи настрани, изви се на дъга без особен ентусиазъм и накрая застина.
Чак сега Елиса забеляза, че мустангът носеше прясно клеймо на Ладър Ес на хълбока си. Същото важеше за всички останали мустанги в корала.
Хънтър слезе от коня.
Жребецът само го погледна.
— Отмятай този и давай следващия — извика Хънтър на Рийд.
Конят официално беше причислен към новообяздените, което означаваше, че един добър ездач би могъл да го възседне при разумна безопасност без чужда помощ.
— Проклятие, този човек обяздва конете направо с поглед! — ухили се Морган. — Виждал съм само един по-добър от него.
— По-добър ли? Съмнявам се — отвърна Елиса.
— Питай Хънтър. Той ще се съгласи, че брат му е по-добър от него при обяздването на мустанги. Рийд бавно тръгна с готово ласо в ръка към мустангите, които тичаха в кръг в далечния край на корала. Конете цвилеха, пръхтяха, мятаха се насам-натам, но без полза. Примката излетя и се нахлузи около шията на най-близкия кон.
Рийд нави свободния край на въжето около рога на седлото си и повлече съпротивляващия се мустанг към мястото за оседлаване.