— Тогава по-добре намери кой е предателя и го обеси — мрачно подхвърли Кейс. — Този човек знае прекалено много.
Хънтър не каза нито дума. Мислеше напрегнато и бързо.
Нито една от мислите, които преминаваха през главата му, не му носеше успокоение.
Кейс чакаше брат му да заговори отново. Нищо в него не издаваше нетърпение. Нетърпеливостта би означавала, че дадената личност има слабост — този човек чака нещо да се случи.
През годините на войната Кейс бе очаквал с нетърпение завръщането си у дома в Тексас. Най-накрая се беше прибрал, само за да открие че любимите му племенници са били продадени на команчите.
След като Кейс беше открил какво е останало от Тед и малката Ем, той беше престанал да очаква каквото и да било от бъдещето.
Дори разплата.
За Кейс въздаването на справедливост над братята Кълпепър беше просто една работа, която трябваше да бъде свършена, както клането на прасета или изкопаването на нова клозетна яма. Подобни задължения не допадаха на никого, но никой истински мъж не би клинчил от работата.
— Е, това обяснява всичко — изръмжа със свирепо изражение Хънтър. — Как изглежда този човек?
— Не знам. Не успях да се промъкна близо до него.
— Мислех, че нищо не може да ти се опре, когато става дума за промъкване.
— И аз така мислех. Животът учи на много неща. Този човек познава блатото така, както сокола небето.
— Едър ли е? — попита Хънтър, като си мислеше за Мики.
— Не знам. Той наистина внимава да не оставя следи.
— И това съвпада. С кого разговаря?
— С Гейлорд или с Аб — отговори Кейс.
— Кога?
— Когато си пожелае. Както казах познава областта наистина отлично.
— И кучетата го познават — добави Хънтър.
— Това също ми се мярна в главата. Чувах го да идва и да си отива в Ладър Ес по всяко време, когато пожелае.
— Трябва да е някой от старите — Мики, Лефти или Гимп. Никой друг не е живял достатъчно дълго в ранчото, за да го познава така добре, както този призрак.
— Не мисля, че човек с куц крак би могъл да ми се изплъзне — додаде Кейс. — Блатото наистина изисква голяма ловкост и бързина.
— Тогава остават Мики и Лефти — заключи Хънтър. — Честно казано, не мисля, че е някой от тях.
— Защо?
— Мики е достатъчно злобен — поясни Хънтър, — но се съмнявам, че познава областта достатъчно добре, за да ти се изплъзне. Лефти познава мястото, но не е достатъчно злобен.
— Все пак трябва да е някой, за Бога.
— Сигурен ли си, че не е Бил? — попита Хънтър. — Той е достатъчно подъл и познава областта.
— Той е подъл, но не чак дотам, че да убие собствената си дъщеря.
— Собствената си дъщеря ли?
Кейс направи бързо, леко движение, за да накара брат си да замълчи. Измъкна револвера си с плашеща лекота и се взря към околните храсти.
Хънтър вдъхна дълбоко въздух през носа си. Вятърът донесе до него миризмата на розмарин. В миг протегна ръка и спря Кейс. Брат му го погледна и Хънтър поклати леко глава.
— Палавка — кратко рече той.
Гласът му беше толкова тих, че само Кейс можеше да го чуе.
Хънтър донякъде бе очаквал, че Елиса ще го последва. Една част от него дори се надяваше да я срещне в нощта.
Мисълта да изпрати Елиса до къщата в мрака накара тялото му да се напрегне, а кръвта му да запее.
Без нито дума Кейс мушна револвера в кобура.
— Кое те кара да мислиш, че Бил и Палавка имат кръвна връзка? — попита Хънтър.
— Бил се напи и започна да ми разказва за жената, която обичал. Казвала се Глория. Каза, че я обичал. Каза също, че й бил любовник.
— Нищо чудно, че Палавка защитава Бил — промърмори Хънтър. — Той й е баща.
— Тя не го знае. Поне Бил така казва.
Хънтър се обърна към върбите.
— Е, Палавке? — повиши той глас достатъчно, за да може Елиса да го чуе. — Бил добре ли е?
В следващите няколко секунди ги обгръщаше само тишината и шумът на вятъра.
— Излез оттам — подкани я Хънтър с тих, нетърпелив глас. — Ела да се запознаеш с брат ми Кейс.
Върбите се размърдаха и се разтвориха. Елиса излезе от сянката до ствола на една голяма топола. Дори не погледна към Кейс. Гледаше само Хънтър.
Оскъдната лунна светлина беше достатъчна да се види изненадата на лицето на Елиса. Изражението й подсказваше на двамата мъже, че тя се опитва да асимилира идеята, че Бил Морленд е неин баща.
— Не знаех — прошепна тя. — Но това обяснява…
Елиса млъкна насред думата.
— Какво обяснява? — тихо я подкани Хънтър.
— Обяснява защо баща ми и Бил се скараха — рече просто Елиса. — И защо Бил се държеше с мен като баща, когато татко го нямаше. Всъщност него го нямаше през повечето време. Татко беше златотърсач.