Хънтър присви очи. Той също доста бе отсъствал от дома си. Наистина, беше на война, а не да търси злато, макар резултатът да беше един и същ.
Белинда беше останала сама достатъчно дълго, за да си намери белята със съседа. А и не само с него, ако трябваше да се вярва на слуховете.
— Все пак ми е трудно да повярвам, че мама и Бил са били толкова… близки.
— Случва се — спокойно подхвърли Кейс.
— Още една невярна кокетка — додаде с груб глас Хънтър. — Като Белинда.
Елиса се сви като ударена с камшик.
— Майка ми не беше…
Гласът й отново заглъхна насред изречението. Ако приемеше за вярно казаното от Бил, едва ли можеше да настоява, че майка й е била вярна на баща й.
— Не беше кокетка — продължи Елиса. — Сигурно е обичала много Бил. Но обичаше и баща ми.
— Ако не друго, поне имаш приятел в лагера на бандитите — рече Кейс.
Едва сега Елиса видя истински Кейс. Тя премести поглед от украсените му с ресни мокасини към краката на Хънтър, който също беше обут в мокасини. Сходството между двамата братя не се изчерпваше с това. Двамата мъже имаха еднакъв ръст, едно и също телосложение и сходни походки.
Разликата беше едва доловима, но достатъчно силна за Елиса. Кейс имаше мрачно, заплашително, неподвижно присъствие. Смехът едва ли огряваше очите му дори в слънчев ден. Хънтър имаше същия вид, когато беше дошъл в Ладър Ес.
Вече не беше така.
Сега Хънтър се усмихваше. Понякога дори очите му грееха от смях. Често ги смекчаваше страстта.
Елиса беше забелязала настъпилите промени в Хънтър. Той може би щеше да ги отрече, щеше да я нагруби, да я нарече кокетка, но тя бе успяла да пробие защитата му.
Този извод донесе на Елиса облекчение, което буквално я зашемети. Едва сега разбираше каква голяма част от сърцето й принадлежи на Хънтър. А тя така силно се боеше, че той няма да може да отвърне на любовта й.
Елиса извърна поглед от Хънтър, защото се боеше, че това ново знание ще се разкрие в очите й. Тогава Хънтър щеше да си намери извинение да я отблъсне за пореден път.
Точно сега нямаше да може да го понесе.
Стигаше й новината за това кой беше нейния истински баща.
— Кейс — рече Елиса. — Ти си с братята Кълпепър.
— Така си мислят те.
— Разбирам.
Тя пое дълбоко дъх и го изпусна.
— Какви са шансовете ни? — мрачно го попита тя.
— Ще се подобрят малко, щом открия къде държат говедата ви.
— Значи все още не са ги продали? — попитаха в един глас Хънтър и Елиса.
— Не. Кравите за разплод са на едно място, а бичетата на друго.
Зъбите на Хънтър проблеснаха на лунната светлина.
— Най-сетне добри вести.
— Може би — изсумтя Кейс. — Зависи от това на кого принадлежи клеймото на Слаш Ривър.
— На Аб Кълпепър — отвърна Хънтър.
— Не и според регистрите на щата Невада.
— Какво?
— Някой си Дж. М. Джонстън е регистрирал това клеймо — отвърна Кейс.
Хънтър погледна към Елиса.
— Познаваш ли това име?
— Не. Единственият Джонстън наоколо беше Мак, но той е мъртъв.
— Кога е умрял? — попита Кейс.
— Преди около три месеца.
— Възможно е да е същия човек. Клеймото е регистрирано през 1863 година.
Елиса се намръщи.
— В тази година починаха родителите ми.
— От какво?
— Майка ми умря от белодробна треска. Баща ми излезе навън в една бурна вечер и повече не се прибра. Погребан е заедно с майка ми.
Хънтър хвърли бърз поглед към Кейс.
— Мак споменавал ли ти е, че има собствено клеймо? — попита Хънтър.
Последва тишина, докато Елиса се опитваше да си спомни малкото разговори, които бе водила с покойния мълчалив надзирател на Ладър Ес.
— Мак не ми е казвал подобно нещо — отвърна тя най-накрая.
— Баща ти позволяваше ли на Мак да гледа собствени коне и говеда на земята на Ладър Ес? — запита Кейс.
— Не знам.
— А ти давала ли си му подобно разрешение? — обърна се към нея Хънтър.
— Никога не е повдигал подобен въпрос. Мак беше такъв човек, че една жена трудно можеше да разговаря с него.
Кейс и Хънтър отново се спогледаха. И двамата мислеха за едно и също нещо.
Възможно бе Мак да е жигосвал блуждаещите из Ладър Ес телета със собственото си клеймо. Не беше нещо необичайно, макар че повечето собственици считаха подобна практика за несъществено различна от явната кражба.
— Звучи ми така, сякаш Гейлорд е минал насам, видял е една добра идея и е решил сам да се възползва от нея.
— Искаш да кажеш, че братята Кълпепър умишлено са убили Мак, защото е имал регистрирано клеймо, което те са искали да използват?
— Клеймо, а също достатъчно нежигосани телета, върху които да го използват.