— Значи мислите, че Мак е крадял от Ладър Ес?
— Няма да е първият случай, когато надзирателя заделя настрана няколко телета — спокойно поясни Кейс.
— Някои хора не го смятат за кражба — додаде Хънтър. — След войната в Тексас толкова много добитък се разхождаше на воля, че мъжете убиваха животните заради кожите им и оставяха месото да гние.
— Разбирам — бавно каза Елиса. — Е, предполагам, че Мак е считал Ладър Ес за свое ранчо след смъртта на баща ми. Аз бях в Англия, а Бил искаше да остана там.
Хънтър се обърна към Кейс.
— Братята Кълпепър споменавали ли са, че смятат да се установят в Ладър Ес?
— Разбирам какво мислиш. Те са изморени да бягат от нас. Търсят си някоя дупка да се скрият, а Ладър Ес е добре построено ранчо с достатъчно вода.
Елиса преглътна мъчително.
— Да бягат от вас ли?
— Хънтър и аз вървим по следите им още от Тексас от две години насам — поясни Кейс.
— Разбирам.
Тя хвърли бърз поглед към Хънтър.
— Нищо чудно, че не те интересуваше заплатата — каза тя на Хънтър. — Навярно би продължил да преследваш братята Кълпепър дори безплатно.
— Ако смяташ, че не си заслужавам заплатата като надзирател…
— Не съм казвала подобно нещо — бързо го прекъсна тя.
— Тогава какво искаш да кажеш?
— Ти си най-добрият надзирател, който Ладър Ес е имало някога. Но интересът ти към ранчото се дължи само на това, че братята Кълпепър го искат.
Хънтър понечи да каже нещо, погледна към Кейс и замълча.
— Изглежда, че ще трябва да си търся нов надзирател, след като се справим с бандата — добави Елиса с напрегнат глас.
— Няма смисъл да прекосяваш един мост, преди още да си стигнала до него — обади се Кейс. — Възможно е всички да сме мъртви, преди още да сме стигнали до реката.
Елиса затвори очи.
— Да — тихо рече тя. — Можем да умрем. Всички.
— Нека да не слагаме траур още отсега — вмъкна Хънтър. — Всичко ще си дойде на мястото, щом разберем кой е шпионинът.
— Може би — замислено подхвърли Кейс. — Но имам лошо предчувствие.
Вниманието на Хънтър в миг се насочи от Елиса към Кейс.
— Какво е то? — запита Хънтър.
— Онези момчета стават нетърпеливи — поясни Кейс.
— Те са родени нетърпеливи и мързеливи — хладно рече Хънтър. — Затова са станали разбойници.
Кейс кимна утвърдително.
— Това означава, че братята Кълпепър може да не дочакат да завършиш прибирането на говедата и обяздването на конете вместо тях.
— Мислил съм за тази възможност — отговори Хънтър.
— Предположих, че си я обмислил. Какви приготовления си направил?
— Приготвихме достатъчно вода и храна, за да издържим евентуална обсада — обясни Хънтър. — Гимп пълни с пръсти чували от зебло, които да спират заблудилите се куршуми.
— Ами ако се опитат да ви подпалят? — попита Кейс.
Елиса ахна звучно. Не беше помисляла за тази възможност.
— Няма да го направят — каза тя.
— Ще го направят — делово възрази Кейс. — Правили са го и преди.
— Планират ли да ни подпалят? — попита Хънтър.
— Не са казвали на хората си нито че ще ви палят, нито че няма да го правят.
— Приготвил съм едно място за отстъпление в случай, че се наложи да напуснем къщата — додаде Хънтър.
— Къде? — попита Кейс.
— В една пещера в подножието на хълмовете на около половин километър от къщата. Вътре има извор. А аз занесох припаси.
— Кой знае за нея?
— Ти, аз и Елиса.
— Запази го в тайна — мрачно каза Кейс.
— Не мисля, че ще ни се наложи да използваме пещерата — обади се Елиса.
Кейс я изгледа.
— Защо? — попита я Хънтър.
— Нали помниш какво каза Гейлорд — че му е омръзнало да го гонят?
Хънтър кимна утвърдително.
— Те са мързеливи — продължи Елиса. — Искат да получат ранчото недокоснато, готово само да се настанят в него. Аб дори се опита да го купи от мен тази сутрин.
Изненадата се изписа ясно на лицето на Хънтър.
— Да го купи ли? — недоверчиво я попита той.
— Да — потвърди Елиса. — Напълно законно, както каза самият той. Нищо, което да разтревожи янките със сините униформи.
— Проклет да съм! — изруга Хънтър.
— Защо не прие предложението му? — обърна се към нея Кейс.
— Защото Ладър Ес струва повече от трийсетте долара, които той ми предложи — кратко отвърна тя.
— Да, госпожице — съгласи се Кейс. — Сигурен съм в това. Но навярно това са всичките пари, които има онази жалка свиня.
— Въпросът е там — продължи Елиса, — че братята Кълпепър търсят някакъв законен, благоприличен начин да се установят.
— Предполагам, че са стигнали до извода, че разбойничеството вече не е това, което беше — сухо вмъкна Хънтър.