— По-скоро искат да продължат с грабежите по начина, по който го правят команчите — додаде Кейс. — Да настанят клана си в някое сигурно място и да предприемат неколкодневни набези.
— Единственият набег, който им предстои е към ада — изръмжа Хънтър.
Елиса потрепери. Щеше да приеме думите му по-леко, ако Хънтър ги беше казал разпалено, с искрящ в думите му гняв.
Но той ги бе изрекъл спокойно, без никаква емоция.
Както Кейс.
— Вярват ли ти? — обърна се Хънтър към Кейс.
— Дотолкова, доколкото изобщо се доверяват на хората, които не са от клана Кълпепър.
— Надявам се това да е достатъчно.
— Ще се опитам да те предупредя, доколкото мога — отвърна просто Кейс.
Вятърът отново се засили. Елиса потрепери. Въздухът беше хаплив, което напомняше за идващата зима.
— По-добре да си вървим у дома — рече Кейс. — Ще ви изпратя до плевнята.
— Може да те видят — предупреди го Хънтър.
— Ще внимавам. Искам да видя онези кучета. Няма нужда да ги разлайвам, ако ми се наложи да дойда в ранчото.
— Добре — съгласи се Хънтър и се обърна към Елиса. — Изчакай малко тук. Искам да поговоря с Кейс. Не се отдалечавай.
— Къде ли бих могла да отида? — хапливо му отвърна тя.
— Където си ходила там, когато си оставила онези следи — беше резкият отговор на Хънтър.
С тези думи Хънтър поведе Кейс настрани и започна да му говори тихо, така че Елиса да не може да го чуе.
— Ще поставя… — започна Хънтър.
— Не й ли вярваш? — прекъсна го Кейс с равен глас.
— О, вярвам й дотолкова, доколкото вярвам на всяка друга кокетка.
Кейс повдигна вежди, но не каза нищо.
— Въпросът е там — продължи Хънтър, — че някой е оставил всички тези следи между Би Бар и Ладър Ес.
Кейс чакаше, без да казва нищо.
— След като Елиса не е ходила при Бил за развлечение, тогава с кого, по дяволите, се е срещала? — продължи Хънтър.
Свиването на раменете на Кейс говореше, че не го засяга с кого Елиса се е срещала или не се е срещала, а също така подсказваше недоумението му от интереса на Хънтър към този въпрос.
— Това какво общо има със залавянето на братята Кълпепър? — кротко попита Кейс.
— Вероятно няма пряка връзка — призна Хънтър.
— А-ха — съгласи се Кейс.
После замислено премести поглед от Елиса към брат си.
— Нали не проявяваш интерес към дъщерята на Бил? — попита го той с неутрален глас.
— Веднъж вече се жених за кокетка. Един път ми стига, за да се излекувам завинаги.
Кейс понечи да каже нещо, сви рамене и погледна към Хънтър.
— Какви са плановете ти?
— Първото нещо е да поставя капан на шпионина — отговори Хънтър.
Кейс кимна.
— Ако през следващите няколко дни чуеш, че съм регистрирал клеймото на Двете реки-близнаци, ще знаем, че нашият човек е Мики.
— Двете реки-близнаци — повтори Кейс. После кимна одобрително. — Добре. Би трябвало да прикрие клеймата на Слаш Ривър и на Ладър Ес, като знаци с лоша репутация.
Хънтър се усмихна невесело.
— Идеята наистина ще изнерви нашите момчета — съгласи се Хънтър.
— Ами ако не чуя нищо? — попита Кейс.
— Тогава ще кажа същото нещо на Лефти.
— Какво ще стане, ако и това не помогне?
— Тогава ще нападнем братята Кълпепър, преди те да са успели да нападнат нас.
— Ето това е приказка.
17.
— Хънтър не ми вярва — заяви тъжно Елиса.
Пени изненадано вдигна глава от тенджерата с боб, която тъкмо слагаше на печката за вечеря следобеда на същия ден. Двете с Елиса тъкмо бяха приключили с миенето на приборите от закуска.
— Защо мислиш така? — попита Пени, като се наведе да провери огъня в печката.
— Тази сутрин отидох да видя Бил… — започна Елиса.
— Какво! — прекъсна я Пени. После бързо добави: — Той добре ли е?
— Очите му са кръвясали и не се е бръснал от дни, но иначе изглежда добре. Или поне дотолкова добре, доколкото може да бъде като затворник в собственото си ранчо.
— Какво искаш да кажеш?
— Кланът Кълпепър се е нанесъл при него.
— Мили Боже! — прошепна Пени. — Може би затова той…
Гласът й заглъхна насред изречението.
— Затова той какво? — подкани я Елиса.
Пени поклати глава и отново се наведе да провери как е огъня.
— Пени? Какво искаше да кажеш?
Пени тресна вратата на печката и се обърна към Елиса.
— Би трябвало да не си изненадана, че Хънтър не ти вярва — мрачно й каза тя.
Елиса спря да реже лук и се обърна към Пени.
— За какво говориш? Не съм направила нищо, с което да заслужа недоверието на Хънтър.
— Така ли? — хладно я попита Пени.
— Така е!
— Може би не му харесва че се измъкваш оттук, за да ходиш да се гушкаш с Бил.