Елиса смаяно зяпна Пени.
Пени отвърна дръзко на погледа й.
— Какви ги приказваш, в името на Бога? — попита Елиса най-накрая.
— О, не си прави труда да го отричаш. Бил обичаше Глория. Когато се върна от Англия цялата в коприна и атлаз, и с тази твоя ленена коса, на него му стигаше само един поглед, за да види в теб отново Глория.
— Пени… — започна Елиса.
— Откакто си се прибрала в къщи не ме е поглеждал — грубо я прекъсна Пени. — Нито веднъж!
Пени се извърна, но не достатъчно бързо, за да скрие сълзите, които се стичаха по лицето й.
Замаяната Елиса стоеше като вкаменена. Умът й, обаче, препускаше бясно. Спомни си какво й беше казал Хънтър за мъжете и за отношението им към русите жени.
Нещо от рода на това, че всички мъже се заслепяват от слънцето, което грее в русата коса.
И какво му беше отговори Пени.
Че единственият мъж, когото е искала е бил точно такъв.
За Пени единственият мъже беше и оставаше Бил Морленд.
— Ти си оставила всичките тези стъпки до Би Бар — изрече най-накрая Елиса.
Пени продължаваше да стои с гръб към Елиса, изправена и изпънала рамене.
Елиса отиде при нея и я прегърна.
— От колко време обичаш Бил? — попита я тя.
Пени известно време сякаш се поколеба дали да й отговори. След това се отдаде на мъката, която не можеше повече да крие. Цялото й тяло се разтресе.
— Едва бях навършила пе-петнайсет — отвърна тя със заекване. — Но той не ви-виждаше нищо друго освен Глория.
Елиса притисна по-силно Пени.
— После Глория умря — прошепна Пени — и за известно време ми се стру-струваше, че Бил най-сетне ме ви-вижда.
Елиса мълчаливо прегръщаше Пени и галеше успокоително гърба й. Искаше й се да може да даде по-добра утеха на по-възрастната жена.
— После ти си до-дойде у дома — вяло продължи Пени. — Бил изобщо престана да ме вижда.
— Отношенията между нас не са такива — възрази й Елиса с нежен глас.
— По дяволите, как да не са! — извика Пени. — Той по-повече не дойде отсам Ветровития проход. Хо-ходя там и ча-чакам, и чакам…
Думите й заглъхнаха.
— Не е заради мен — обясни й Елиса. — Навярно се страхува да не го проследят бандитите.
— Той иска теб — уморено рече Пени. — Ето затова вече не идва при мен.
— Пени — нежно й каза Елиса. — Не е това, което си мислиш. Наистина.
— Така е!
— Аз съм дъщеря на Бил.
Пени замръзна. Чак сега за първи път погледна Елиса в очите.
— Негова дъщеря ли? — недоверчиво попита тя.
— Така ми каза…
Елиса изведнъж промени решението си. Не можеше да й разкаже за брата на Хънтър и за шпионина на клана Кълпепър.
Някой може би ги подслушваше.
— … самият той — завърши Елиса.
— Кога?
— Има ли значение? Истината е, че съм негова дъщеря, а не негова любовница.
Пени изпусна продължително и разтреперано дъх.
— Наистина ли?
— Да.
Пени въздъхна отново и силно прегърна Елиса.
— Не изглеждаш изненадана от новината, че съм дъщеря на Бил — додаде тя след миг.
— Не съм, след като се замислих.
— Защо?
— Около две години, преди да се родиш, получихме едно съобщение за баща ти. В бележката пишеше, че Джон Сътън е умрял, докато търсел злато някъде в Колорадо.
Елиса си помисли за майка си, която е стояла сама и е чакала завръщането на съпруга си. Чакала е, а отсъствието му е ставало все по-дълго и по-дълго. Чакала е, страхувала се е и се е надявала. Накрая е получила вестта за смъртта на Джон Сътън.
Не беше нужна много прозорливост, за да се досети какво беше последвало.
— На Бил му потрябва повече от година — продължи с непроницаемо изражение Пени, — но накрая все пак спечели Глория.
Елиса затвори очи, но не престана да гали Пени, като се опитваше да прогони треперенето, което преминаваше през тялото на другата жена на дълги вълни.
— А после, един ден баща ти, Джон, си дойде — разказваше Пени. — Глория изпадна в истерия. Джон и Бил се сбиха. Бил напусна и започна да строи Би Бар. След девет месеца се роди ти.
— Значи все пак е възможно да съм това, което си мислех, че съм — дъщеря на Джон, а не на Бил.
— Не мисля така.
— Защо?
— Мисля, че баща ти не можеше да прави деца — простичко й отвърна Пени. — Той си остана у дома пет години, след като ти се роди, но Глория повече не забременя.
— Няма никаква гаранция, че Бил може.
— Напротив, има.
— Какво искаш да кажеш?
— Бременна съм — отвърна кратко Пени.
Елиса не можа да скрие изненадата си.
— Ето защо се чувстваш слаба — досети се след миг Елиса. — Прилошавало ти е от бременността, а не от треската.
Пени кимна вцепенено.