— Бил знае ли?
— Не — прошепна Пени.
— Трябва да му кажем…
— Не! — яростно извика другата жена. — Той сам щеше да попита, ако го интересуваше.
— Но братята Кълпепър…
— Не го спряха да разговаря с теб — отново я прекъсна Пени.
— Като отидох там изложих на опасност живота на Бил, а мен братята за малко не ме взеха за момиче за развлечение.
Очите на Пени се разшириха от уплаха.
— Ако Хънтър не ме беше последвал — добави Елиса, — само дяволът знае какво щеше да се случи.
— Олеле Боже! — възкликна Пени. После добави колебливо: — След като Бил не ти е бил любовник, а ти не си знаела, че ти е баща, тогава защо си се изложила на такъв риск, за да го видиш?
— Защото ми омръзна да гледам как добитъкът на Ладър Ес отива към неговото ранчо през Ветровития проход и повече не се връща.
— Бил не би… — разгорещено започна Пени.
— Знам — прекъсна я Елиса. — Но пиенето променя човека, както спомена Хънтър.
— Бил не би откраднал добитък от Ладър Ес.
— За нещастие не може да попречи на клана Кълпепър да го правят — възрази Елиса. — Ладър Ес е почти напълно обрано.
Пени затвори очи и въздъхна.
— Какво ще правим? — прошепна тя.
— Хънтър ще измисли нещо.
По-скоро трябваше да измисли нещо. Но предпочете да запази тази мисъл за себе си.
— Сега по-добре ли се чувстваш? — попита я Елиса след миг. — Може би трябва да си полегнеш малко.
— Няма нужда. Работата отвлича ума ми от… от всичко.
Елиса се усмихна тъжно.
— Щастлива ли си, че ще имаш бебе? — нежно я попита тя.
— О, да! — усмихна се най-сетне Пени. — Искам да имам бебе откакто се помня.
— Добре, тогава. Ще се справим с бандата на Кълпепърови и после ще направим каквото трябва, за да отгледаме бебето в Ладър Ес.
— Мислиш ли, че съм постъпила лошо, като съм позволила на Бил… като съм била негова жена, без да сме венчани?
Елиса си помисли за страстта, която бушуваше в нея всеки път, щом се озовеше в ръцете на Хънтър. Ако той поискаше да й направи бебе, тя сигурно щеше да му помага през цялото време, без да си прави сметка за последствията, докато не станеше прекалено късно.
Бременна!
Неомъжена!
Съвсем сама!
— Не, не мисля — отговори й Елиса. — Мисля, че е много, много трудно да не се отдадеш на мъжа, когото обичаш. Ако той го поиска.
Пени се усмихна отново, въпреки че по бузите й блестяха сълзи.
— Боях се, че ще ме изхвърлиш от ранчото — призна Пени.
— Никога!
— Много жени и дори още повече мъже биха го сторили.
— Но не и аз.
Увереността в гласа на Елиса донесе на Пени по-голямо успокоение, отколкото изобщо бе изпитвала, откакто бе разбрала, че е бременна.
— Благодаря ти — простичко й рече тя.
— Не ставай глупава. Ти и бебето ти сте всичко, което имам. С изключение на… — поколеба се Елиса.
— На Хънтър? — предположи Пени.
— Мислех си за Бил. Хънтър не ме обича. Дори не иска да ме хареса.
— Но той те гледа така, както Бил гледаше Глория.
Надеждата обхвана Елиса.
— Наистина ли? — задъхано попита тя.
Пени кимна.
— И ти го гледаш така — добави Пени.
— Не мога да не го гледам — прошепна Елиса. — Обичам го!
Откъм корала се чу цвилене на изплашен кон, последвано от гневен мъжки вик.
Елиса без колебание грабна пушката, която напоследък винаги стоеше наблизо до нея и излезе на двора.
Един от новообяздените коне току-що беше хвърлил Мики на земята. Той стана, сграбчи юздата близо до юздечката и започна да налага мустанга с камшика си.
Ужасеното животно изцвили отново и тръсна глава в опит да избяга от бича. Мики увисна с цялата си тежест на юздата и продължи да шиба животното.
Елиса побягна към корала, без да изпуска пушката си.
Хънтър се оказа по-бърз. Изскочи от плевнята, видя какво става и извика на Мики да спре.
Мики не му обърна внимание.
Миг по-късно Хънтър се стовари върху Мики като падаща планина. Мики се блъсна в оградата с такава сила, че коловете изпращяха. Залитна, разтърси глава, видя Хънтър и направи следващата си грешка. Хвърли се срещу него с цялата грация на разгневен бик.
Хънтър отстъпи малко и му подложи крак. После остави теглото на Мики да свърши останалата работа. Грамадният каубой излетя във въздуха. После се просна в цял ръст в прахоляка.
След няколко секунди Мики направи следващата си грешка. Посегна към оръжието си.
Хънтър ритна ръката на Мики с такава сила, че револверът му излетя в широка дъга. После Хънтър отстъпи извън досега на Мики и зачака да види докъде се простира глупостта на другия мъж.
Младият мъж поклати глава, надигна се на четири крака и се изправи. Олюля се и притисна дясната си ръка към гърдите си. Изглеждаше достатъчно бесен, за да убие някого, но не посегна втори път към оръжието си.