Хънтър кимна одобрително.
— Можеш да охладиш гнева си, като изкопаеш няколко дупки за стълбовете на новата ограда — рече му Хънтър с равен глас.
— Защо го направи? Та това е само един изпояден от бълхите мустанг? — извика Мики.
— Но беше достатъчно добър, за да те хвърли от гърба си.
Лицето на Мики почервеня от гняв.
— Нито един мъж, който държи на името си, не би посегнал да бие един кон, само защото го е хвърлил от гърба си — добави Хънтър. — Върви да копаеш дупки или се махай оттук.
Мики намусено отиде до шапката си, вдигна я и се насочи към револвера си, който се валяше в прахоляка на няколко крачки от него. Наведе се да го вземе.
Стойката на Хънтър се промени по един недвусмислен начин. Ако Мики направеше четвърта грешка и посегнеше да използва оръжието си, Хънтър щеше да го застреля.
Без дори да погледне колко мръсно е оръжието му, Мики го мушна в кобура и тръгна с горда крачка към плевнята.
Хънтър го проследи с поглед. Сърдития каубой дори не го погледна. На Хънтър му се искаше просто да го застреля и да приключи с бруталното му присъствие. За нещастие работниците не достигаха на Ладър Ес, така че не можеше да си позволи да изгуби един от тях за нещо друго, освен заради пиянство или хладнокръвно убийство.
Освен това възможно бе Мики да е шпионинът на клана Кълпепър. Ако наистина беше така, от него щеше да има друга, много по-голяма полза, отколкото дупките, които щеше да изкопае.
Звукът от освобождаването на ударника на оръжие сепна Хънтър. Той се завъртя в посоката, от която бе чул да идва звукът.
Едновременно с това измъкна револвера си.
Елиса пое рязко дъх. В един миг ръцете на Хънтър бяха празни. В следващият момент той държеше револвера си със запънато петле и готов за стрелба.
— Срещу мен ли ще използваш тази пушка? — попита я той.
— Мога да ти задам същия въпрос.
С едно плавно движение Хънтър освободи ударника и прибра оръжието си в кобура.
— Радвам се да видя, че петлето на пушката не е запънато — подхвърли Хънтър. — Изглеждаш така, сякаш си по-склонна да застреляш мен, отколкото Мики.
— Точно това обмислям.
— Има ли някаква конкретна причина?
— Спомних си как Мики ме сграбчи с такава сила, че ми останаха синини, отнесе се с мен като с проститутка, а ти само му каза да не си губи времето и да се залавя за работа.
Хънтър чакаше, без да откъсва поглед от буреносните очи на Елиса. Ръцете й несъмнено бяха готови отново да запънат ударника на карабината.
И да дръпнат спусъка.
— Но щом Мики вдигна камшик срещу един мустанг — процеди Елиса през зъби, — ти го преби така, че да му държи топло цяла седмица.
— Конят не правеше нищо лошо.
— А аз? — запита тя.
Мрачните, тъмни очи на Хънтър се плъзнаха по тялото й. Както обикновено тя беше облечена в коприна. Сексапилни дрехи, които трептяха и се полюляваха, и привличаха мъжките погледи на всяка нейна крачка.
— Да — хладно отвърна той. — Ти се държеше лошо.
— Какво?
— Мъжете застават нащрек всеки път, щом минеш край тях. Знаеш го, но продължаваш да въртиш задник.
— Какво трябва да направя? Да се заключа зад завеси и решетки ли?
— Да.
Елиса ококори недоверчиво очи.
— Сериозно ли говориш?
— Абсолютно!
Гневът я шибна като камшик.
— Губиш, любовнико! — безразсъдно му извика тя. — Няма да стоя в затвор, само защото съм родена жена, а не мъж.
— Предполагах, че ще приемеш нещата по този начин. Някои жени просто не се чувстват пълноценни, ако нямат мъж, който да им се възхищава.
Откритото презрение в гласа на Хънтър беше по-лошо от плесница.
— Аз не съм такава — процеди тя. — И никога не съм била.
— Всичките кокетки казват така.
— По дяволите, не съм като жена ти.
— Викай малко по-силно — провлечено подхвърли той. — Сигурен съм, че момчетата попиват всяка твоя дума.
После й обърна гръб и се насочи към плевнята.
— Хънтър!
Крачките му дори не се поколебаха. Просто продължи да се отдалечава.
Елиса беше на границата отново да изкрещи към него, но забеляза че Лефти и Гимп са наблизо. Двамата възрастни каубои бяха излезли от плевнята и слушаха.
Цялата гореше от смущение и негодувание. Завъртя се на пети и тръгна към кухнята.
Не можеше повече да продължава така. Трябваше да накара Хънтър да я разбере.
Може би ако поговореше с него насаме…
Колкото повече обмисляше тази идея, толкова по-привлекателна й се струваше. Подобни лични неща можеха да бъдат обсъдени спокойно само в усамотение.