Очевидно споменът за невярната му жена все още гризеше душата му. Хънтър не искаше отново да излага на риск сърцето си.
Парен каша духа.
По някакъв начин Елиса трябваше да накара Хънтър да разбере, че нямаше нищо нередно в това да остави сърцето си на ласките й. Тя щеше да пази и цени любовта му, а той също щеше да отвърне на нейната любов.
Но само ако успееше да накара Хънтър да я разбере.
Накрая реши. Вечерта, след като Пени заспеше, щеше да поговори с него и да го накара да разбере.
Вратата на спалнята й изскърца тихо, докато Елиса я отваряше внимателно. Замръзна на място, но не чу раздвижване на долния етаж или в съседната стая.
Изпусна безшумно дъх и полека затвори вратата. С разтреперани пръсти пристегна по-здраво синия си атлазен халат около кръста си.
Кръстоса пръсти за късмет и прекоси на пръсти разстоянието, което я делеше от вратата на спалнята на Хънтър. Усещаше студения под през тънките си атлазени пантофи. Все пак краката й не бяха толкова студени, колкото ръцете й. Чувстваше се нервна от предстоящия разговор.
Вратата на спалнята му беше затворена.
Цяла минута Елиса остана пред вратата с ръка на дръжката и с разтуптяно сърце. Точно преди да изгуби изцяло кураж, тя открехна леко вратата.
— Хънтър? — прошепна тя.
Отчетливият звук от освобождаването на запънатия ударник на револвер й се чу като вик в тишината.
— Какво си мислиш, че правиш, по дяволите? — попита Хънтър с тих, но ядосан глас.
Елиса подскочи. Въпросът се чу само на една педя от лявото й ухо.
— Трябва да поговорим — прошепна тя.
— Може да почака до утре сутрин.
Вратата започна да се затваря пред очите й.
Елиса промуши атлазения си пантоф в процепа и натисна вратата с две ръце.
— Не — възрази тя. — Трябва да поговорим сега, когато никой не може да ни чуе.
— Говори тихо! — предупреди я Хънтър.
— Тогава ме пусни да вляза.
Хънтър се поколеба. Мъчеше се да успокои кръвта си, която беше кипнала в мига, в който беше разбрал, че Елиса стои пред вратата на спалнята му посред нощ.
Пое рязко дъх. Въздухът, навлязъл в дробовете му, беше пропит с неповторимия аромат на Елиса — нощна градина, пълна с розмарин и лунна светлина.
Жегата в тялото му се удвои.
— Тази идея не е добра, Палавке.
— Добра е.
— Не.
— Да! — просъска тя. — Знам какво правя, Хънтър.
Не се съмняваше.
Мисълта само го разпали още повече.
И защо не, запита се той. Господ му беше свидетел, че и двамата го искаха силно.
Едва ли Елиса беше девствена. Мики го беше подсказал недвусмислено с изявленията си в кръчмата.
А Палавка само го беше потвърдила с разказа си за поведението й, което шокирало английските й братовчеди.
Вратата на спалнята му изведнъж се отвори широко.
Елиса почти падна в ръцете на Хънтър. Той механично я подхвана, за да не падне. Топлината на тялото й преминаваше през тънкия халат и пареше като огън.
Същият огън, който гореше в него.
Хънтър искаше толкова силно да съблече Елиса и да я вземе с цялата безумна страст, която тя извикваше в него, че едвам се застави да я пусне от прегръдката си. Беше се заклел повече никога да не се оставя да бъде командван от една кокетка.
Вместо да привлече Елиса към себе си, Хънтър се протегна и затвори вратата. Слабото щракване на бравата накара Елиса да изпусне тихо, сподавено възклицание.
— Добре — провлече Хънтър с нисък, пресипнал глас. — Какво е това толкова неотложно нещо, което не може да почака до сутринта?
18.
Елиса отвори уста да каже нещо, но откри, че устата й е напълно пресъхнала. Голите гърди на Хънтър блестяха на лунната светлина, която нахлуваше през прозореца.
Гледаше като прикована мъжката красота, изградена от мускули, сухожилия и косми, черни като нощ.
Толкова интимно беше да остане сама с Хънтър в спалнята му, че я заля потоп от кипящи емоции.
— Палавке?
— А!
Елиса преглътна и облиза устните си. Помисли си да помоли Хънтър да си сложи риза, но се отказа. И без това мнението му за нея не беше особено високо.
— Просто исках да… — започна тя, но гърлото й отново пресъхна.
Хънтър чакаше.
Пълната му неподвижност я дразнеше.
„Ето ме тук, застанала толкова близо, че мога да усетя дъха му — мислеше си гневно тя, — а той ме гледа така, сякаш за него не значи нищо да бъде полугол в спалнята си с жена.“
Изведнъж проумя каква е причината.
„Разбира се, глупачке, той е бил женен. За него не е нищо ново да бъде с жена в спалнята си.
Или в леглото си.“
Елиса преглътна мъчително. После изпъна рамене и се опита да потуши бунта на нервите си. Беше твърдо решена да не се държи детински пред този дразнещ я мъж.