Обля я вълна от удоволствие. Елиса инстинктивно повдигна бедрата си в търсене на нова ласка.
Палецът му се раздвижи повторно и приятната вълна наново се разля из тялото й.
— Господи! — дрезгаво простена Хънтър.
Тялото му се напрегна, бедрата му натиснаха силно и той потъна в нея.
Единствено силата, с която Хънтър притискаше устата й предпази вика на Елиса от болка и изненада да проехти из цялата къща. Тя се изви и се опита да отблъсне раменете му, за да измести парещата между краката й тежест.
Хънтър издаде гърлено, дрезгаво стенание и отново влезе в нея. Този път се напрегна целият, тялото му потрепери от главата до петите. После изведнъж се отпусна върху нея.
Замаяната Елиса обърна глава настрани, за да се освободи от ръката на Хънтър. Този път той се поддаде на натиска върху раменете си и се претърколи настрана.
Без да каже нито дума Хънтър обърна гръб на Елиса, стана и започна да оправя дрехите си.
Тя го изчака да заговори, да каже нещо.
Нито дума.
Тишината се разпростираше с всеки удар на сърцето й, докато накрая Елиса започна да се задушава под тежестта й. Тъкмо когато бе изгубила напълно надежда Хънтър заговори с нисък, лишен от емоции глас.
— Върви си в стаята, Палавке. Утре ни чака дълъг ден.
Отначало Елиса не повярва, че това е всичко, което Хънтър има да й каже.
— Ка-какво? — прошепна тя.
— Забавлението свърши за днес. Върви си в спалнята.
Истината се стовари върху нея като черна, ледена вълна. Елиса затвори очи под силата на удара й.
Помисли си, че сега вече знаеше какво бе тласкало Хънтър към нея. Беше търсил не любовта й, а насита за похотта си.
От това бяха загубили и двамата.
Болката от това прозрение беше непоносима.
Но Елиса инстинктивно почувства, че не трябва да й се оставя да я погълне. Не още. И не тук.
Не в леглото на Хънтър.
„Няма да плача.
Грешката е моя. Един Господ знае колко пъти Хънтър ме предупреждаваше. Просто не му повярвах.
Глупачка.
Няма да плача.“
— Палавке?
Без да каже нито дума Елиса изскочи от леглото на Хънтър. Движеше се толкова бързо, че халатът й се повдигна и се развя след нея като пречупени крила.
Вратата на спалнята се отвори и затвори беззвучно.
Хънтър се намръщи и изруга под нос. Беше свършил прекалено бързо. Опитал се бе да забави темпото, но реакцията на Елиса го бе накарала да изгуби контрол над себе си. Никога не бе пожелавал една жена така, както нея.
— По дяволите — промърмори Хънтър, отвратен от самия себе си.
Навярно Елиса беше чакала някоя нежна дума или ласка от него. Много му се искаше наистина да го бе сторил.
Но не си го бе позволил.
Проклет да бъде, ако се оставеше на Елиса да го командва като кукла на конци само защото беше взел онова, което тя сама му бе предложила.
Дори при това положение следващият път щеше да бъде различен, обеща си мислено той. Следващият път нямаше да позволи на сладките й малки нокти и на тялото й да го отблъснат точно накрая.
Мисълта да има отново Елиса извика в тялото му гореща тръпка.
Нямаше съмнение, че ще има следващ път.
Страстно момиче като Палавка съвсем скоро щеше да изпита глад отново. И тогава тя щеше пак да почука на вратата му посред нощ.
А той щеше да я чака.
Сигурно няма да мине дълго време.
Хънтър се усмихна леко, запали свещта и отиде да се измие на легена. Смъкна панталона и бельото си и посегна за кърпата.
Видът на кръвта размазана по бавно омекващата му плът го накара да замръзне.
Какво беше това, по дяволите!
Та той не я бе обладал толкова грубо, че да я разкърви! Наистина, беше свършил бързо, но тя беше готова да го приеме.
Хънтър изобщо не се съмняваше в правотата си. Всъщност именно хлъзгавият, влажен прием на тялото на Елиса бе разчупило щита на самоконтрола му.
Сигурно беше първият ден от цикъла й.
От другата стая се дочу тих, приглушен звук.
Хънтър застина, наведе глава и се ослуша. След няколко секунди реши, че навярно Елиса плачеше.
Хънтър неспокойно се изми. Приглушените, накъсани звуци продължаваха да долитат от съседната стая.
Както беше гол той отиде до стената между спалните им и се заслуша съсредоточено. Звуците не идваха от леглото на Елиса. Тя не правеше това, което имаше навика да прави Белинда — да лежи в леглото и да ридае шумно, докато не получеше каквото си е намислила.
Всъщност звучеше така, сякаш Елиса се мъчеше всячески да не издава никакъв шум.
Навярно я беше наранил.
Хънтър изруга. Не можеше да повярва, че се бе държал с нея по-грубо, отколкото един буен простак като Мики.