Раздразнен и разгневен от това, че бе загубил самоконтрол, Хънтър се облече бързо и отиде до стаята на Елиса.
Щом отвори вратата плачът се чу по-отчетливо. Остра миризма подразни ноздрите му. Сякаш някой гореше плат.
Хънтър затвори вратата на спалнята зад гърба си. Един бърз поглед му показа, че Елиса вече беше в леглото. В малката камина тлееше нещо.
— Палавке? — повика я тихо Хънтър.
Плачът секна сякаш срязан с нож.
Без да издаде никакъв шум, Хънтър отиде до леглото й и седна в края.
Елиса почувства, че дюшекът поддава под тежестта на Хънтър. Прииска й се да избяга. Беше обаче напълно гола. Изцапаните останки от нощницата и халата й тлееха в камината.
Подобно на хванато в капан животно Елиса лежеше напълно неподвижно и мълчаливо чакаше Хънтър да си отиде. Фактът, че я бе заварил да плаче, добавяше само още един ред към дългия списък от униженията на тази нощ. Едва ли можеше да понесе повече.
Елиса трепна, щом усети Хънтър да я гали по косата. Той усети издайническото й движение и изруга.
— Извинявай — просто рече той. — Не исках да бъда груб.
Следващият път, когато Хънтър погали косата й, Елиса се постара да не показва никаква реакция. Въпреки това не можеше да спре тръпките, които пробягваха през тялото й. Просто нервите й бяха обтегнати до точката на скъсване.
— Беше по-тясна, отколкото очаквах — тихо каза Хънтър. — Отдавна не го бях правил. Ти беше съвсем готова, а аз те исках направо адски.
Елиса не каза нищо и не направи нищо. Просто лежеше и трепереше под нежната, но нежелана ласка на Хънтър.
Неприкритото треперене на тялото на Елиса беше като сол в прясната рана нанесена на самомнението му.
— Успокой се — промърмори той. — Отсега нататък ще съм нежен с тебе като слънчев лъч. Следващият път ще ти хареса повече. В теб има толкова много страст, Палавке. В това поне си пасваме идеално.
Палавка!
Омразният прякор накара Елиса да изгуби самоконтрол. Тя издаде нечленоразделен вик и започна да удря Хънтър като животно, хванато натясно. Извитите й като хищни нокти пръсти търсеха лицето му.
Хънтър без да мисли хвана китките й.
— Успокой се, Палавке. Чуваш ли? Казах ти, че повече няма да те нараня.
— Мразя те — изсъска Елиса с тих, яростен глас. — Махай се оттук, преди да съм се разкрещяла така, че да събудя всички!
— За Бога, успокой се и престани да се държиш като изнасилена девственица.
— А защо не? Нали съм точно това. Или, по-точно, бях.
— Какви ги говориш? Жена ми никога не е кървяла, дори при първия път.
— Любовник! — изсумтя Елиса. — Готова съм да заложа цялото ранчо, че изобщо не си бил наблизо, когато жена ти го е направила за първи път!
Едва сега поразен започна да разбира какво се бе случило.
Не опитните движения на една кокетка, а болките на девственицата бяха накарали Елиса да се напрегне под него и да се мъчи да го отхвърли от себе си.
А той бе държал устата й запушена през цялото време.
— Исусе Христе! — ужасено прошепна Хънтър. — Защо не ме спря?
— Опитах!
Обхвана го ярост, щом осъзна към какъв извод водеше казаното от Елиса.
— Проклета да си, Палавке! — изрече той с нисък, заплашителен глас. — Не съм те изнасилил и ти го знаеш много добре! Желаеше ме през цялото време, чак до мига, когато аз…
Хънтър млъкна на средата на изречението, щом осъзна накъде го водят думите му. Елиса наистина беше го следвала чак до мига, в който бе разкъсал девствената й ципа.
Хънтър изруга продължително и богохулството му увисна във въздуха като лютивия дим от съсипаната нощница на Елиса. Елиса се вслуша в думите му и оголи зъбите си в усмивката на диво животно. Поне тук бе получила едно малко удовлетворение, защото най-сетне бе успяла да премине през всичките бариери, които Хънтър бе поставил пред себе си. Хънтър видя пародията на усмивка на лицето й и разбра, че яростта й е дълбока поне колкото неговата.
— Можеше да ме отблъснеш — каза той. — Защо не го направи, преди да е станало твърде късно?
— Мислех, че те обичам — отвърна му Елиса с тих, зъл глас. — Мислех, че и ти ме обичаш. Смятах, че се съпротивляваш да го покажеш заради първата си жена.
Шокираното мълчание беше единственият отговор на Хънтър.
— Малка глупачка! — тихо каза той накрая.
— Най-сетне мненията ни съвпаднаха поне по един въпрос.
— Защо не ме чу какво ти казвам? — запита Хънтър. — Говорил ли съм някога за нещо друго, освен за похот между нас?
Унижението и гневът се бореха за надмощие над езика на Елиса. Спечелиха и двете.
— Никога. Но сега те слушам внимателно, любовнико. Цялата съм в слух.
— Прекалено късно е — изръмжа той.