По тази точка Елиса също не възрази.
Тишината надвисна в стаята.
— Какво мирише така? — попита най-накрая Хънтър.
— Дрехите, които бяха на мен, когато излязох от стаята ти.
Хладната прецизност на думите й и непрестанния поток сълзи, които се стичаха по лицето й подсказаха на Хънтър колко неуверен е самоконтролът й.
Това не значеше, че я вини. В момента самият той не беше сигурен дали се владее напълно.
— Боже, каква каша! — прошепна той.
Елиса не му обърна внимание. Всичките й усилия отиваха за запазване на самообладанието й.
Никога не го бе постигала с по-голямо усилие.
— Е, нищо не може да се направи — тихо заяви Хънтър. — Ще трябва да се оженя за теб.
Елиса недоверчиво завъртя глава към него.
Хънтър не го забеляза. Беше прекалено погълнат от бъркотията, която бе произлязла от онова, което трябваше да бъде една кратка, проста любовна връзка.
— Утре ще обявим на всички, че сме се сгодили — добави Хънтър. — Веднага щом се оправим с бандата на Кълпепърови, ще намеря свещеник и ще се оженим.
Елиса изгледа Хънтър така, сякаш беше полудял.
След това Хънтър се обърна и я прониза с мрачния си, гневен поглед. А щом заговори гласът му прозвуча като леден камшик.
— Но, Бог ми е свидетел, Елиса Сътън, ако не пораснеш и не бъдеш добра майка на децата ми ще оплакваш деня, в който си ме подмамила да се оженя за теб.
— Не! — яростно отвърна тя.
— Какво?
— Не! Няма да се омъжа за теб!
— Не ставай глупава — нетърпеливо додаде Хънтър. — Нали това си искала през цялото време.
— И двамата признахме, че съм била глупава. За разлика от теб, Хънтър, аз се уча от грешките си. Няма да се омъжа за теб.
— Защо?
— Ако се венчаем ще имаш правото да правиш с мен същото когато си пожелаеш.
— Ти също ще го желаеш. Аз ще се погрижа за това. Просто никога не съм помислял, че си девствена. Помисли само как ми отвръщаше — като суха слама на клечка кибрит.
Хънтър се усмихна на този спомен.
Усмивката засегна дълбоко Елиса и сложи последната точка в списъка на униженията й.
— Чуй ме добре, самодоволно копеле! — изръмжа тя. — Няма нито един закон, който да ме задължава цял живот да страдам от мъжките грубости. Ще се постарая това положение да се запази.
Хънтър се намръщи.
— Нали ти казах, че следващия път ще ти хареса.
— Боже мой, ти сигурно наистина си мислиш, че съм глупава. „Следващият път ще ти хареса…“ — изимитира го тя. — Ама че гадост!
— Успокой се и използвай главата си, вместо острия си език. Мислиш ли, че толкова много жени щяха да се омъжват, ако брака беше нещо лошо?
— След като веднъж брачният възел е затегнат около шията на жената, тя няма голям избор, нали? — язвително отвърна Елиса. — Нищо чудно, че църквата иска момичетата да бъдат девствени, преди да са се омъжили. Иначе те никога не биха се съгласили на подобно страдание.
Хънтър преглътна хапливата забележка и се опита да намери някакъв по-мил довод за неразумната си любовница.
— Ами ако си бременна? — попита той.
— Ами ако не съм?
— Ами ако си? — настоя Хънтър.
Елиса го погледна с диви, блеснали очи. Самообладанието й я напускаше с всеки дъх.
— Махай се, Хънтър! Вече не те искам. Никога! По никакъв начин!
— По дяволите, Палавке! Не можеш просто…
— Ма-хай-се!
Хънтър рязко стана и тръгна гордо към вратата.
— Ще поговорим отново утре сутрин, като се успокоиш — подхвърли й той на излизане.
Затвори вратата на спалнята зад себе си, застана неподвижно в коридора и се заслуша.
От спалнята на Елиса не се чуваше никакъв звук.
Дори звукът от плач.
(Този файл е изтеглен от bezmonitor.com.)
Мълчанието на Елиса върза на леден възел стомаха на Хънтър. Тя не се държеше така, както винаги бе постъпвала Белинда. Покойната му жена използваше сълзите и думите си, докато от мъжката му гордост не останеше ни следа. Сексът с Белинда беше една малка, но дива игра.
Но Елиса не приличаше на Белинда. С Елиса сексът изобщо не беше игра.
„Вече не те искам. Никога! По никакъв начин!“
Хънтър си каза, че на сутринта Елиса ще се чувства по друг начин. Под женската й ярост се криеше прекалено много интелигентност, за да не разбере, че бракът им сега вече беше необходимост.
Той беше отнел девствеността й.
Фактът, че не беше го разбрал нямаше значение. Беше разкъсал девствената ципа, беше разпилял семето си в нея, значи трябваше да се ожени за нея.
Щом Елиса се успокоеше, пак щеше да дойде при него, успокояваше се той.
Абсолютната тишина от другата страна на вратата подсказваше на Хънтър, че греши в това си предположение така, както бе сбъркал в останалите си заключения за Елиса Сътън.