Елиса не беше Белинда.
Изводите, които следваха от тази проста истина, не дадоха мира на Хънтър през остатъка от дългата, безсънна нощ.
19.
С привидно спокойствие Елиса навлече работните дрехи, които не беше обличала, откакто преди години бе заминала за Англия. Панталоните бяха от мек, морскосин габардин и някога й стояха свободно. Сега прилепваха плътно по бедрата й. Крачолите й бяха прекалено къси, но ботушите й щяха да скрият този малък проблем.
Блузата, обаче, беше трудна работа. Карираните фланелени ризи, които Елиса някога бе носила със синия панталон, сега се изпъваха върху бюста й. На петнайсетгодишна възраст формите й бяха имали значително по-малки извивки.
Дрехите на майка й също нямаше да й станат. Елиса беше по-едра от майка си.
Просто трябваше да намери нещо подходящо, което да облече вместо старите ризи.
Нещо друго.
Напълно изключваше от това число английските си рокли. Язвителните коментари на Хънтър за облеклото й се бяха отпечатали като жигосани в мозъка й.
„… Някои жени просто не се чувстват пълноценни, ако нямат мъж, който да им се възхищава…“
„… Мъжете застават нащрек всеки път, щом минеш край тях. Знаеш го, но продължаваш да въртиш задник…“
Елиса не желаеше да стои заключена в къщата като в харем. Щеше да се постарае, обаче, да скрие всичко женствено по себе си.
Рязко дръпна фланелената риза, опитвайки се да освободи повече място за гърдите си. Напразно. Ризата просто беше тясна.
Но ако продължеше да носи коприна и атлаз Хънтър пак щеше да я гледа многозначително с мрачните си очи.
„… Ако искаш едно бързо търкаляне аз съм готов, нямам нищо против него и, Бог ми е свидетел, мога да го направя без проблем. Но това ще бъде всичко, което ще получиш, Палавке. Бърз секс…“
Хънтър беше човек, който държи на думата. Беше получила точно това — бърз секс.
Сълзи на срам и гняв напълниха очите й, като едно забавено ехо на онзи безжалостен миг, в който бе научила колко малко мисли Хънтър за нея.
„… Бог ми е свидетел, Елиса Сътън, ако не пораснеш и не бъдеш добра майка на децата ми ще оплакваш деня, в който си ме подмамила да се оженя за теб…“
Думите на Хънтър я бяха наранили много повече от разкъсването на девствената й ципа. От думите му бе разбрала, че бе отдала любовта си на един мъж, който нито я уважаваше, нито я обичаше.
Просто бе изпитвал похотливо желание.
„Проклет да е Хънтър!
И два пъти по-проклета да съм аз, задето се оказах такава глупачка!“
Без да пророни сълза Елиса тършуваше из прашните сандъци, докато не намери една грижливо сгъната кожена риза на баща си. Ризата беше все още мека и еластична.
Навлече я презглава, нави ръкавите си и я пусна свободно над хълбоците си. Ресните висяха и се люлееха над гърдите й по отвратителен начин, но иначе дрехата съвсем добре скриваше извивките й.
Един бърз поглед в огледалото показа на Елиса, че кремавия й корсаж се вижда през връзките на кожената риза. С нетърпеливи движения притегна връзките. После намери една от големите шарени кърпи на баща си и я завърза на врата си. Избелелия червен плат увисна над ресните и прикри всички нежелани подробности.
Елиса мразеше да носи косата си сплетена и прибрана над главата си. Въпреки това прибра в плитка дългата, копринена маса, нави я стегнато и я забоде с няколко фиби. После нахлупи така ниско шапката си, че не се виждаше нито едно кичурче руса коса.
Новата проверка в огледалото задоволи Елиса. Дори най-тесногръдия, злонравен и дебелоглав бивш полковник нямаше да може да я обвини, че се опитва да привлече мъжките погледи с показните си дрехи.
Елиса слезе в кухнята, спокойна, че няма да й се наложи още отсега да се противопоставя на Хънтър. Беше го чула да излиза от къщата по-рано сутринта.
Но не рано, напомни си тя. Беше слязъл по стълбите цял час по-късно от обичайното.
Без съмнение е бил изтощен от цялата си похот.
Стисна устни в мрачно изражение и влезе в кухнята.
— Мили Боже! — възкликна Пени. — Какво е станало с теб?
— Моля? — сепна се Елиса и се зачуди дали Пени някак не бе разбрала какво се е случило предишната нощ.
— Имам предвид твоето… ъ-ъ… облекло.
— А! — сви рамене Елиса. — Писна ми да нося английските дрехи.
— Палавке, не можеш да…
— Не ме наричай Палавка!
Скритият в гласа на Елиса гняв стресна Пени.
— Извинявай — рече тя. — Не знаех, че не обичаш прякора, който Бил ти даде.
Елиса сви рамене и се постара да възвърне поизтъркания си самоконтрол.
— Не можеш да излезеш с тези дрехи от къщата — предупреди я Пени.