— Защо не?
— Ами че това са мъжки дрехи!
— Нали върша мъжка работа. Защо, тогава, трябва да съм опакована в коприна и атлаз?
— Звучиш точно като майка си — промърмори Пени.
Без да отвърне нито дума, Елиса нахлузи грубите кожени работни ръкавици и взе карабината си от закачалката й на кухненската врата.
— Няма ли да закусваш? — попита я Пени.
— Не съм гладна.
— Чакай да ти сложа нещо за обяд.
— Ако огладнея ще дойда да си взема нещо.
— Също като Хънтър — раздразнено подхвърли Пени. — Да не ви е хванала нещо като есенна треска?
Елиса се завъртя обратно с лице към другата жена.
— Какво искаше да кажеш за Хънтър?
— Той също не беше гладен.
„Добре! — помисли си Елиса. — Дано съвестта му да го гризе, докато заприлича на сянка!“
Разтревоженият поглед на Пени подсказа на Елиса, че трябва да прикрива чувствата си по-добре.
Отново.
— А ти как си? — вече спокойно я попита Елиса. — По-добре ли се чувстваш?
— Да. Предполагам, че сутрешните прилошавания са отминали.
Една мисъл сепна Елиса.
Може би самата тя беше бременна.
— Не се безпокой за нищо — заяви Елиса на Пени. — Ще се справим съвсем добре и без мъже.
Пени й се усмихна изморено.
Елиса я прегърна леко и тръгна с решителна крачка към плевнята. Движенията я накараха да потръпне от болка.
Картината на лежащия между бедрата й Хънтър премина като светкавица през ума й. Спомените за удоволствието, което беше изпитала преди да дойде болката, обляха тялото й в трепетни вълни.
А в паузите между удоволствието разцъфтя срамът.
„Глупачка!
Кръгла идиотка!“
Въпреки всички обидни имена, с които Елиса се наричаше, под обвивката на гнева й продължаваха да тлеят въглените на един сладостен огън. Хънтър наистина я бе наранил, докато отнемаше девствеността й, но преди това й бе разкрил съществуването на неподозирани удоволствия.
„… Мислиш ли, че толкова много жени щяха да се омъжват, ако брака беше нещо лошо…“
Въпросът на Хънтър едновременно беше подигравателен и примамващ. Думите му й подсказваха, че сексът не е само това, което беше изпитала.
През нощта тя беше прекалено разгневена, за да отвърне на увереността на Хънтър с нещо друго, освен с ярост. Едва сега я бе достигнало закъснялото ехо на чувствената му увереност и това я объркваше.
„… Ти също ще го желаеш. Аз ще се погрижа за това…“
Думите на Хънтър иззвънтяха в ума й и я накараха да потрепери.
— Казах, добрутро, госпожице Елиса. Сигурно се чувствате по-добре.
Елиса премигна и фокусира погледа си върху Гимп.
— Хънтър ми каза, че не се чувствате добре — поясни Гимп — и едва ли днес ще излезете на езда.
Бузите на Елиса пламнаха в яркочервено. Наистина усещаше болка на неочаквани места. Смути я фактът, че Хънтър го беше предположил.
А същевременно я разяри.
— Хънтър греши — рязко отвърна тя. — Но, всъщност, той греши за много неща, свързани с мен. Ще яздя Леопард.
— Ъ-ъ…
— Какво има?
— Хънтър не иска да яздите сама.
— Хънтър може да върви по дяволите.
Елиса обърна гръб на шокирания Гимп и отиде в яслата на Леопард. След няколко минути жребецът с Елиса на гърба си излезе от плевнята и направо прескочи оградата отпред.
— Днес оглеждат блатото на север — извика Гимп след нея.
Елиса му махна.
— Пазете се от червенокожите! Морган каза, че е видял няколко!
Тя му махна отново.
Дългите крака на Леопард се отвориха в крачка, която бързо преодоляваше разстоянията. След известно време бедрата на Елиса престанаха да протестират и се върнаха към познатия ритъм на ездата.
Местността прелиташе покрай нея с жълтеникавите отсенки на есента. Ветровитото небе и яркото слънце успокояваха духа й като мехлем.
За съжаление прекалено скоро Елиса се озова на края на блатото. Вече не беше сама. Двама въоръжени мъже препускаха в лек галоп към нея, като й преграждаха пътя.
— Тази земя е на Ладър Ес — остро подвикна Рийд. — Не приемаме непознати.
— Така е, определено не приемаме непознати — съгласи се Елиса с равен глас, докато мъжете се приближаваха. — Добро утро, Блеки, Рийд!
Рийд я зяпна изненадано, преглътна застаналата на езика си ругатня и свали ударника на пушката си.
Блеки го последва.
— Това сте вие, госпожице Сътън — обади се Рийд. — Аз… ъ-ъ… не ви познах под тези… ъ-ъ… дрехи.
— Не познахте ли Леопард? — хапливо го попита тя.
— Не, госпожице. Някои от бандата на Кълпепър също яздят коне на петна.
— Намерихте ли някакви говеда?
— Няколко глави. Преди всички крави за разплод.
— Е, все пак е по-добре от нищо — направи гримаса Елиса.
— Да, госпожице — смутолевиха в един глас двамата мъже.