Выбрать главу

— О. И все пак как мога да видя нещо, което не е там, просто защото нося дете?

— Както се твърди, през вековете дамата се е явявала много пъти. Но само на онези от нейния род.

— Ето — зарадва се Емили. — Ти си противоречиш. Ако е така, е невъзможно аз да съм я видяла днес или да я видя когато и да било. Независимо какво ще се случи в бъдеще, никога няма да бъда нейна потомка. Ще живея и ще си умра Гибсън.

Тя почувства огромно облекчение. Макар да настояваше, че е видяла реално съществуваща личност, в този момент тя бе съвсем несигурна. Беше притеснително да се види жена при обстоятелства, които толкова напомнят предсказаното в свитъците.

За нейна изненада Ханако не споделяше облекчението й. Вместо това тя изглеждаше по-притеснена от преди.

— Ако детето е на владетеля Генджи — рече Ханако, — тогава то е с кръвта на Окумичи. Докато носиш детето, кръвта на госпожата е в теб.

Бузите на Емили поруменяха.

— Не нося дете, нито на Генджи, нито на когото и да било другиго.

— Не, не носиш — потвърди Ханако. — Още не.

Кими бе толкова развълнувана от чутото, че искаше да отиде и веднага да го разкаже на останалите момичета. Сегашната позиция на стражата обаче правеше незабавното оттегляне невъзможно. Трябваше да изчака там, където беше, докато те не се отдалечат. Подът на абатската хижа скърцаше над нея, когато двете дами се движеха. Чуваше как се оправя леглото. Денят беше тежък и за двете. Не беше чудно, че бяха решили да си лягат рано.

Освен когато не беше развълнувана, госпожа Емили говореше на японски. Граматиката и речникът й бяха превъзходни, много по-добри от очакванията на Кими. Тя самата говореше японски като необразована селянка, каквато беше. Госпожа Емили бе учила езика в дворци и замъци в разговори с благородни господари и господарки. Американският й акцент се забелязваше, но не беше силен. За щастие само малка част от думите бяха неразбираеми.

Ето. Стражата продължаваше да патрулира покрай вътрешната стена. Кими изчака още минута, докато те се изгубят от поглед, после изпълзя от празното пространство под хижата, продължи да пълзи, като се стараеше да пази пълна тишина, докато се озове достатъчно далече, после хукна да намери приятелките си.

— Сигурна ли си, че казаха, че госпожа Емили ще има дете от владетеля Генджи? — попита я едно от момичетата.

— Да — потвърди Кими. — Сигурна съм.

— Защото Шидзука го е предсказала?

— Шшшт! — обадиха се няколко от другите момичета. — Ако изречете името й, тя ще помисли, че я викате, и ще дойде! — Всички се скупчиха малко по-наблизо в колибата, която обитаваха.

— Не, няма — възрази Кими и отблъсна от себе си момичето, което бе най-близо до нея. — Освен ако не сте Окумичи, а ако сте, тогава какво правите в това прокълнато село? Отивайте си в „Облак врабчета“, замъка, на който принадлежите.

— Кими е права. Всички знаят, че тя се появява само на своите наследници.

— Чух, че Лудата Одо виждала господарката често, затова полудяла. А Лудата Одо не е с благороден произход.

— Ако си израсла в това село като мен — прекъсна я Кими, — щеше да знаеш защо Лудата Одо е виждала такива неща. Майка й е била съблазнена от един от предците на владетеля Генджи. Мисля, че беше неговият прадядо. Баба ми знае или по-точно знаеше. Сега е загубила ума си и не познава дори сама себе си.

— Значи Лудата Одо е Окумичи?

— Не вярвам. Защо самурай, който може да спи с красиви дами, ще пожелае мръсна малка селянка?

Кими попита:

— Какво те кара да мислиш, че самураят е по-добър от селяка, когато трябва да държи малкия си глупав плуг само в правилната бразда?

Всички момичета се засмяха весело.

— Шшшт — сгълча ги Кими. — Стражите ще ни чуят.

— Ако Лудата Одо е Окумичи, тогава всяка от нас би могла да е. По-добре да не изричаме името на господарката.

— Шидзука, Шидзука, Шидзука — започна да повтаря Кими. — Шидзука, Шидзука, Шидзука.

— Престани, Кими!

— Шидзука, Шидзука — продължи Кими. — Шидзука, Шидзука, Шидзука…

Всички затаиха дъх.

— Видяхте ли? — попита ги Кими. — Забавно е да мечтаеш да си дама вместо селянка, но ние сме такива, каквито сме, нали? Владетелят Генджи няма да дойде и да ни отведе със себе си, защото сме му братовчедки.