Сама ще отида, предложи Кими. Тук аз тичам най-бързо. Не можеш да тичаш през целия път до Йедо, отбеляза Ханако.
Не се налага. Господарят Хиромицу е приятел на господаря Генджи. Един от висшите му служители има имот наблизо. Той ще помогне.
Буйното момиче сега беше единствената им надежда. Ако тя не успееше скоро да доведе подкрепления, Таро и неговите мъже щяха да убият Емили. Освен пистолета си — посребрен револвер трийсет и втори калибър, който бе пристигнал от Калифорния като подарък от Старк — тя щеше да използва още един трик. Но той бе рискован и предпочиташе да не прибягва до него, освен ако не я принудеха.
— Ханако, сигурна ли си в това, което казваш? — попита Емили. — Таро много пъти се е излагал на опасност заради мен. Не мога да повярвам, че е в състояние да ме нарани.
— Няма друго обяснение за лъка — Ханако започна да мести една от рогозките от пода. — Това няма да ги спре, но поне ще ги забави. Може би достатъчно.
— Може да е ходил на лов — предположи Емили.
— През нощта? Какво ще лови? Бухали?
— Може би е бил на лов през деня, разсеял се е от моето пелтечене и е забравил лъка и стрелите там.
— Самурай да забрави своето оръжие? — Това бе немислимо. Взеха друга рогозка и я сложиха до първата.
Лейтенантът каза на Таро:
— Загубили сте част от челото.
Таро бутна ръката му и сам притисна раната си с кърпа.
— Доведи момичето.
Той и неговите мъже се отдалечиха на петдесет крачки от жилището на абата. Щеше да е най-добре, ако успееха да убедят Ханако, че са отстъпили. Иначе трябваше да нападнат постройката. Таро не знаеше колко добре умее да стреля Ханако. Никога не я бе виждал да се упражнява, така че вероятно не бе добър стрелец, макар да бе уцелила още с първия изстрел. Все пак на малко разстояние, в ограничено пространство и с решимостта на Ханако положението можеше да стане много опасно. Не се притесняваше, че може да загуби мъжете край себе си или да бъде убит самият той. Опасяваше се, че тя щеше да се бие до смърт, за да защити Емили. Точно това искаше да избегне, когато бе планирал да залови първо нея по пътя към Йедо. За зла участ по някакъв начин Ханако бе предугадила опасността.
— Ето я — лейтенантът грубо блъсна Кими напред. Ръцете й бяха здраво вързани отзад.
— Вие сте обречени — просъска тя. — Предайте се и може да ви простят.
— Мълчи! — лейтенантът силно я удари с опакото на ръката си, поваляйки я на земята. Рязко дръпна въжето, за да я изправи на крака, и се приготви отново да я удари.
Таро улови ръката му. Момичето бе замаяно от удара, от носа и устата й се стичаше кръв, но, изглежда, тя въобще не страхуваше. Или беше изключително смела, или беше пълен идиот като огромния монах, който тихо бродеше из Мушиндо и винаги се усмихваше.
— Да не би да си някоя преоблечена принцеса — попита Таро, — която има властта да дава прошка?
— Прошката ще дойде от господаря Генджи, разбира се — отвърна Кими. — Всички знаят, че той има меко сърце.
— Ах ти, нагло дете! — лейтенантът извади меча си.
— Спри — нареди Таро. — Главата й е по-полезна там, където е в момента. Поне засега. — Той щеше да докаже на Ханако, че надеждата й за спасение е напразна. Момичето не бе успяло да се промъкне покрай неговите часовои.
— Няма да успеете — заяви Кими.
— А, разбирам — рече Таро. — Ти не си принцеса, ти си пророчица.
— Не аз — отвърна Кими, решително издавайки напред брадичката си, — а госпожа Шидзука е пророчица.
Подигравателното шушукане сред мъжете внезапно спря. Странните шумове в Мушиндо оказваха своето влияние. Както бе отбелязал лейтенантът, мъжете бяха изнервени и споменаването на името на онази вещица определено не ги успокояваше.
— Тя отдавна е мъртва — каза Таро, — а мъртвият не може да оживее.
— Може би — отбеляза Кими, — но нейните пророчества са живи. Или вие не сте чували за „Есенния мост“?
— Не съществува такова нещо — отсече Таро. — Това е само приказка, за да се плашат децата. Нищо повече.
— А какво са онези свитъци, които госпожа Ханако и госпожа Емили четат?
Таро се изсмя.
— Емили превежда историята на нашия род. Дори селянка като теб трябва да го е разбрала.
— Вашата история не предрича ли срещата между госпожа Емили и госпожа Шидзука? В нея се казва: „Ние ще се срещнем в Мушиндо, където навремето се е намирала моята малка хижа. Само ти ще ме видиш. Когато другите погледнат, те няма да ме намерят. Но аз ще бъда там.“ — Кими не помнеше точните думи, но ги пресъздаде достатъчно вярно. Даже по-добре от достатъчно, след като видя как самураите се спогледаха през рамо. — Ти самият не намери ли основите на къщата?