— Така е — Генджи се усмихна, но не уточни нищо повече.
Смит се засмя.
— И какво правехте? В качеството ми на потенциален годеник смятам, че не е нередно да попитам.
Хиде слушаше разговора, докато те яздеха бавно към Мушиндо, по-бавно, отколкото той би предпочел. Шпионинът, когото бе видял в предишната долина, вероятно бе човек на Саемон. Точно защото очакваше нападение, той бе настоял господарят Генджи да вземе охрана от двадесет и четирима мъже.
Генджи бе възразил, че Саемон няма да го нападне на път към Мушиндо.
— Иска ми се да споделях вашата увереност, господарю — отвърна Хиде.
— Сто мъже са прекалено много — отново възрази Генджи.
— Не и ако Саемон разполага с двеста — категоричен бе Хиде.
— Ако превръщаме едно обикновено посещение в процесия — рече Генджи, — каквото впечатление би създала охрана от сто самураи, ще привлечем много повече внимание и опасност, вместо да ги намалим.
— Тогава петдесет мъже, въоръжени с пушки — предложи Хиде.
— Двайсет и петима включително с тебе — отсече Генджи, — и то въоръжени с лъкове и стрели, ще бъдат достатъчни.
— Двайсет и петима, въоръжени с пушки — настоя Хиде.
Генджи въздъхна гневно.
— Добре, двайсет и петима с пушки.
Сега, когато нападението изглеждаше неминуемо, Хиде бе доволен, че отстъпи за броя, но настоя за пушките. Той хвърли поглед към своите самураи. Те го наблюдаваха. Без никой нищо да им бе казал, всички бяха готови да посрещнат нападение. Смит не бе забелязал нищо. Той яздеше небрежно както обикновено.
— Мъжете и жените се държат като мъже и жени по природа, а не според законите, създадени от човека — каза Смит.
— Това ли е разбирането на един християнин? — попита Генджи.
— Това е факт, който съм наблюдавал през целия си живот на Хавайските острови.
— Емили и аз бяхме твърде заети, всеки със своята работа. Тя с проповядването на християнската вяра, а аз с политическите кризи.
— В продължение на цели шест години?
— Последните шест години бяха изключително наситени със събития — отвърна Генджи.
— Господарю — Хиде изравни коня си с този на Генджи. От изток приближаваше самотен ездач.
Това бе пратеник на господаря Саемон.
— Тези двамата, изглежда, никак не се харесват — отбеляза Саемон, посочвайки Фарингтън и Смит, които яздеха един до друг в пълна тишина, а вниманието им бе насочено навсякъде другаде, но не и към съседа.
— Привърженици са на различни страни във възникналия неотдавна конфликт в Америка — рече Генджи.
— Чудя се дали тяхната вражда ще продължи двеста и шейсет години, както в Япония.
— Американците гледат по-скоро към бъдещето, отколкото към миналото. Възможно е да избегнат нашата глупост.
— Това може да стане само ако и двете страни положат огромни усилия.
— Трябва да се съглася — отвърна Генджи — и се надявам, че точно така ще се случи.
— Прибавям моята надежда към вашата — заключи Саемон.
Хиде погледна встрани, за да скрие своето начумерване. Безобидните шеговити намеци за враждата между техните деди го ядосваше. Но Генджи бе прекалено спокоен. Фактът, че Саемон се намираше сред тях, не означаваше, както вероятно мислеше неговият господар, че нападението бе невъзможно.
Променяха се само разновидностите на предателството. Двама от охраната на Генджи наблюдаваха мъжете на Саемон. Самият Хиде бе абсолютно готов да убие Саемон при най-малката провокация.
— Разбирам, че съществува известно съперничество между тези двама мъже по повод на вашата гостенка госпожица Гибсън — вметна Саемон.
— Добре сте информиран, господарю Саемон.
— Не особено, господарю Генджи. Много се говори за тях и госпожица Гибсън.
— А за мен?
Саемон се поклони.
— Безспорно. Като ваш приятел и съюзник трябва да ви посъветвам възможно най-бързо да се разграничите от тази жена. Политическата обстановка е много нестабилна. Заради нея губите ценна подкрепа, която иначе бихте могли да спечелите.
Хиде не успя добре да прикрие смеха си. Саемон, приятел и съюзник на Генджи?
— Имаш ли да добавиш нещо, Хиде? — обърна се към него Генджи.
— Не, господарю. Просто се прокашлях. Нагълтах се с прах по пътя.