— Това е пътят, който мислим, че следваме, и начинът, по който искаме другите да ни възприемат — отвърна Генджи. — Всъщност толкова много се притесняваме от последиците и от това какво виждат другите, че в повечето случаи сме като парализирани. Прекалено много разчитаме на онова, което не е изречено, често забравяме, че всъщност нищо не е изречено и че всичко е само намерение в главите ни. Съжалявам, че ще го кажа, но много пъти ние сме точно противоположното на решителни.
— Тогава нека да ви разкрия част от проблема, като говоря открито — предложи Смит — и се опитам да бъда максимално решителен. Ще се върна в края на следващия месец, преди да отпътувам към дома. Ако Емили все още не е сгодена, ще подновя моята кандидатура. Надявам се все още да е свободна, макар че тя се надява на друго, така че искрено се моля да намери своето щастие.
— „Тя се надява на друго“. Смятате ли, че тя предпочита лейтенант Фарингтън?
— Тя не предпочита лейтенант Фарингтън. Чувствата й значително надхвърлят границите на предпочитанието. Тя е влюбена и мисля, че е била влюбена от известно време. Също така смятам, че вие сте го знаели през цялото време.
Смит се чудеше каква ли ще бъде реакцията на Генджи. Гняв? Изненада? Презрение? Смях? Може би бе отишъл прекалено далеч.
Лицето на Генджи не трепна. Слабата усмивка, която обикновено седеше на устните му, си остана там и той заговори с обичайния за него тон:
— Чудех се дали тя е също толкова прозрачна за своите сънародници, както е за нас. Очевидно не е, защото иначе нито вие, нито лейтенант Фарингтън щяхте да отидете толкова далеч. Понякога страничният човек може да види неща, невидими за човека отвътре. Мога ли да попитам какво ви доведе до това ново откритие?
— Чиста случайност, сър — Смит изпита облекчение от кроткия отговор на Генджи. — Наблюдение, отделни думи, странности в поведението. Изведнъж всичко съвпадна и аз стигнах до този извод. Сигурно помните, че сред нейните сънародници винаги са се носили слухове за евентуална връзка между вас и в повечето случаи коментарите не са били особено ласкави. Някои от спекулациите бяха особено неприлични.
— Но Емили е жена с висок морал и благоприличие.
— Но тя е също и много красива.
— А, разбирам.
— Разбирате? Не го ли виждате?
— Честно казано, не. Нашите идеали за красота са толкова различни. Това, което за вас е красиво, за нас е грозно и обратното.
Този път Смит остана изненадан.
— Намирате, че Емили е грозна?
— Е, грозна е прекалено груба дума. Нека да речем, че не е привлекателна.
Смит издиша така, сякаш бе сдържал дъха си.
— Това е голямо успокоение за мен, сър. Ако вие отвърнете на любовта й, ситуацията може да стане много опасна и за двама ви. Нито един от нашите два народа не гледа с добро око на смесването на расите. Освен това вие се нуждаете от наследник, а със сигурност Емили никога няма да приеме да бъде наложница. За нея това би било форма на проституция.
— Споменахте, че ще възобновите предложението си за брак.
— Да, щом се върна.
— Защо да се чака? Направете го сега.
— Жена, която е влюбена в един мъж, се нуждае от време, за да отвори сърцето си за друг мъж. Трябва да се действа търпеливо. Засега й кажете, че сме говорили — за моето предложение, а не за това, че знаете за нейните чувства, — и й споменете, че го одобрявате от все сърце. Вашият ентусиазъм ще бъде по-красноречив от всякакви думи. Тогава тя ще има един месец, за да се подготви за моето завръщане.
— Благодаря ви за мъдрия съвет, господин Смит.
След като Смит си тръгна, Генджи остана сам. Можеше да поговори с Емили, както го бе посъветвал Смит. Щяха да са необходими няколко лъжи, а това за него не беше проблем, тъй като той беше по-ловък лъжец от Емили. От дълго време Генджи криеше чувствата си от самата нея и от всички останали. Още един месец нямаше да представлява проблем. Но съществуваше и по-добър начин от разговора с Емили, а и така всичко, което кажеше, щеше да изглежда по-правдоподобно. Чужденците имаха подходяща поговорка: „Делата говорят по-добре от думите.“
Сред хората в замъка цареше оживление. Най-сетне техният господар предприемаше решителните стъпки, за да осигури продължението на рода.