— Не. Надявам се, че като види колко страдания носят виденията, няма да съжалява много за тяхната липса.
Шидзука се усмихна.
— Той не е виждал да проявявате никакви признаци на страдание, господарю мой.
— Защото, госпожо, аз на практика нямам видения, нали? Вие сте тази, която имате видения. Вие сте тази, която ми казвате всичко, което знам, че ще се случи.
— Тъй като вярвате, че самата аз съм видение, то като ви казвам бъдещето, все едно вие сам го виждате — тя млъкна и се престори, че размишлява върху думите си. — Но понякога вярвате, че не съм видение, а призрак. При това положение думите ми все още ли са видение за вас? Предполагам, че да, иначе какво друго биха били?
Киори се намръщи.
— Не бих се справил сам. Знам, че всичко, което си ми казала, е било истина без измами и недомлъвки. Независимо дали си това, което казваш, или не, именно чрез теб идват виденията ми. С Шигеру ще бъде различно. Ти каза така.
— Да, при него ще бъде различно.
— Той ще страда.
— Да.
— И няма да разбере нищо от виденията си.
— Когато Йоримаса види това, той ще съжалява по-малко.
— Вие мислите така.
— Не можеш ли да ми кажеш? Сигурно знаеш.
В този момент вратата рязко се отвори и се тръшна в стената. На прага се появи Йоримаса с меч в ръка. Лицето му беше побеляло, а очите почервенели.
— Какво правиш тук? — Киори се изправи на крака, но не докосна меча си.
Йоримаса видя, че на пода са сервирани два прибора за саке. Чашата на баща му беше празна. Чашата на жената стоеше пълна, но тя не се виждаше никъде.
— Къде е тя? — изкрещя Йоримаса.
— Прибери меча си и напусни! — Киори безстрашно пристъпи към сина си. — Ти си се самозабравил.
Йоримаса не му обърна внимание.
— Откога робуваш на една жена? Не гледай така свирепо. Чух те какво каза. Ти си лъжец и лъжепророк. Тя е вещица. Точно такава трябва да е, за да те накара да изоставиш двамата си синове заради нея. Къде е тя?
Очите му претърсиха стаята за таен изход. Не откри нищо по стените. Внимателно огледа рогозките на пода. Нямаше признаци някоя да е била местена скоро. Жената не бе минала покрай него. Не бе излязла и през прозореца, тъй като през деня щяха да я видят. Тайният изход трябваше да се намира на тавана. Йоримаса погледна нагоре.
Киори използва момента, пристъпи напред, с едно движение ловко измъкна меча от ръцете на сина си и го блъсна към отдалечената стена. Преди Йоримаса да успее да се изправи или да извади втория си меч, Киори го удари по слепоочието с дръжката на меча, който бе взел от него.
Йоримаса дойде в съзнание в покоите си под грижите на доктор Одзава. Дясната страна на главата го болеше, но той не беше ранен сериозно. Край него нямаше охрана. Мечовете му се намираха близо до него, там, където би трябвало да бъдат. Той ги взе и излезе от стаята. Никой не се опита да го спре.
Не търсеше баща си. Знаеше, че Киори нищо нямаше да му обясни. Жената, която и да беше тя, се беше скрила. Щом не успя да я намери преди, със сигурност нямаше да я намери и сега. Йоримаса искаше да говори с някой друг. Ако всичко чуто бе истина, в живота му вече почти нищо нямаше значение.
Намери Шигеру да се упражнява в двора, извъртайки се и нанасяйки удари върху цели зад себе си. Шигеру забеляза удареното слепоочие.
— Какво ти се е случило?
Йоримаса не обърна внимание на въпроса.
— Татко говорил ли ти е за виденията?
— Разбира се. Винаги е споделял виденията си с нас двамата едновременно.
— Имам предвид дали ти е говорил за твоите видения, не за неговите?
Нито един мускул на лицето не го издаде, но фактът, че не отговори веднага, бе достатъчно потвърждение. Значи е истина. Шигеру, а не той, щеше да има видения и Шигеру го знаеше.
— Значи татко най-сетне ти е казал — проговори Шигеру.
Йоримаса отново пренебрегна въпроса и зададе друг:
— Започнаха ли вече?
— Още не. Татко каза, че ще започнат след много години.
— Откога знаеш?
— От дванайсет години.
— Откакто си бил дете?
— Да.
— И не си ми казал нищо. — Защо никой не му беше казал? Защо го бяха оставили да вярва, че той ще е избраният? Срамът бе още по-лош от разочарованието. Колко напразни и смешни са били вярата и гордостта му през всички тези години!