— Оставете ни — разпореди се той.
— Господарю. — Двамата мъже се поклониха и се оттеглиха от помещението.
— Ако замъкът не е достатъчно голям, аз ще го разширя. Кажи ми какво искаш и то ще е твое.
— Замъкът ти е много голям. Нищо повече не е нужно.
Хиронобу трябва да изгради седмия етаж, и то скоро. Трябва да го направи с убеждението, че осъществява своя идея, защото, ако реши, че е нейна, това ще стъпче неговото самоуважение. Тя не знаеше защо, но знаеше, че е така. Много от нещастията, които щяха да се стоварят върху този род, щяха да се дължат на този вреден навик на нечие незначително съществуване да се придава прекомерна значимост. Това бе навик, насаден не само в новия й съпруг, но и у всички самураи. Тя не можеше да направи нищо, за да го предотврати. В живота си тя предусеща много и не променя нищо. Тя вижда отвъд своето време, но не може да действа извън него.
— Просто се питах — отговори Хиронобу. Той погледна в същата посока като нея и започна да наблюдава как вълните напредват и се отдръпват от брега. — Баща ми е построил тази кула. — Той го изрече с лека нотка на неудовлетворение в гласа. Дали защото синовете винаги се стремят да надминат бащите си?
Шидзука се облегна на него. Тя почувства топлината на тялото му през дрехите. Той бе много топъл. След малко и тя щеше да се затопли, а топлината от нейното и неговото тяло нямаше да се раздели.
1796 година
— Да, господарю Киори — потвърди архитектът. — Напълно разбирам вашите желания.
— Надявам се — отговори Киори. Дори прислугата му не го вземаше на сериозно. Беше едва петнайсетгодишен и бе станал даймио на провинция само преди месец при внезапната смърт на баща си.
— Така е, господарю.
— Но.
— Вие казвате, че искате да се построи още един етаж, седми, защото сте открили, че в древни времена там е имало седми етаж.
— Да. И?
— Вашите описания бяха много ясни, господарю мой. Въпреки това ще бъде много полезно, ако мога просто да погледна плана. Както учителят Кунг казва: „Една картина може да покаже повече от хиляда идеограми.“
Раздразнението на Киори започна да преминава в гняв.
— Ако имах план, не мислиш ли, че досега щях да ти го покажа?
— Нямате ли? Не разбирам. А кой има?
— Никой.
— Но… — Архитектът млъкна.
— Продължавайте.
— Съжалявам, господарю, но не съм ви разбрал правилно. Стори ми се, че казахте, че сте виждали този план.
— Не — отсече Киори. Не можеше да каже истината такава, каквато беше. Твърде неудобна бе. — Казах, че съм виждал седмия етаж. — Архитектът примигна, после очите му се разшириха разбиращо.
— Видение?
— Да. — Надяваше се да не му се налага да обяснява повече.
Архитектът се поклони чак до пода.
— Мога ли да ви поздравя, господарю Киори, и да изразя надежда, че ще бъдем облагодетелствани с още много видения.
— Благодаря ти.
— Ще продължа строителството, по-скоро — възстановяването, незабавно.
— Добре. Когато бъдеш готов да направиш етажа, уведоми ме, за да дойда да го наблюдавам.
— Вие искате да наблюдавате изграждането на етажа?
— Да.
Духът на дамата, който го бе посетил предишната вечер, му бе казал, че етажът трябва да бъде построен точно.
Ако има и най-малка грешка, бе казала тя, ще се появявам пред вас или под пода и ще бъда без крака, или над пода и ще се представям като реещ се призрак.
След като сте моето видение, какво значение има това? — попита той.
Човешкият мозък може да възприеме само ограничена част от това, което изглежда невъзможно, обясни му тя. Ако е прекалено много, се стига до лудост.
— Много добре, господарю. — Архитектът отново се поклони. — Ще бъде направено.
Слухът, че младият господар е наследил дарбата от своите праотци, се разпространи бързо. От този ден слугите и васалите гледаха на него по различен начин. Когато заговореше, те го слушаха с внимание. Когато командваше, му се подчиняваха без колебание. На други места бе възможно хората да се подиграват с пророческите способности на владетелите Окумичи. Не и в провинция Акаока. Властта на управляващия род бе основана на мистичното предсказване и това бе основата за оцеляването и просперитета на провинцията.
Тук да бъдеш с дарба на ясновидец означаваше голям авторитет, дори ясновидецът да бе момче на петнайсет години и дори предсказанието да не беше такова, каквото всички очакваха. Никой никога нямаше да бъде осведомен по-добре.