— Внимавай.
— Какво имаш предвид?
— Чувал съм слухове, че е нинджа.
— Аз съм чувал тези слухове за госпожа Хейко, не за Сачико.
— Не бъди глупав — рече Шоджи. — Ако госпожа Хейко е нинджа, тогава няма ли и Сачико да е нинджа?
— Не е задължително това непременно да е така — възрази Джиро.
— Погледни нас — каза Шоджи.
— Какво за нас? Ние със сигурност не сме нинджи.
— Не, не, разбира се, че не. Това, което искам да кажа, е, че владетелят Генджи е самурай, така че и неговите доверени слуги са самураи. Не е ли ситуацията на госпожа Хейко същата?
Те гледаха как тримата се качват във файтона, който отпътува по посока към града.
— Не изглежда агресивна — Джиро говореше малко по-уверено, отколкото се чувстваше.
— Ами госпожа Хейко?
— Не е и затова се съмнявам за тези слухове за нея — рече Джиро. — Помниш ли, господарят Хиде чул някакви мъже да говорят за това. Той ги наказал жестоко и ги изпратил един месец да служат в конюшнята, задето са говорили глупости.
— Ако слуховете не са верни, не е ли редно просто да им се смеем — попита Шоджи — и да се забавляваме с тях?
Джиро се запита дали Шоджи наистина вярва в това или го казва, за да обезкуражи каквито и да било романтични намерения, които той би могъл да има към Сачико, така че да си разчисти пътя. Трудно бе да се каже. Най-добрият изход за всички беше да се върнат навреме в родината.
— Ето, полегни — Старк насочи Хейко към най-близкия файтон. Преди да заминат от Япония, той уреди да бъде построена къща на залесен хълм извън града. В годината, в която отсъстваше, градът стигна до него, въпреки че хълмът продължаваше да е не особено гъсто заселен.
— Не съм инвалид — възпротиви се тя.
— Да, не си. Но сега няма никакви спешни задачи, които трябва да изпълниш, в момента не се водят никакви битки. Трябва да почиваш, докато това е възможно.
— На борда на кораба само почивах.
— Ако си спомням добре, ти също така доста повръща.
Хейко се разсмя.
— Така е, нали?
— Този период отмина.
— Три месеца — отбеляза Хейко. — По обичайното време.
— Когато владетелят Генджи разбере…
— Няма да разбере — прекъсна го Хейко. — Не още.
— Защо да отлагаш? Колкото по-скоро разбере, толкова по-добре.
— Няма смисъл да го занимавам с нещо, без да сме сигурни.
— Да сме сигурни за какво? В твоето положение няма нищо съмнително.
Хейко се усмихна.
— Не можем да бъдем сигурни, че детето ще оцелее. Защо да го занимаваме с нещо, което може да се окаже нищо в крайна сметка?
— Мисля, че той ще иска да знае, Хейко, и мисля, че ще иска да го разбере веднага.
— Ще чакаме, докато детето се роди. Ако му кажем сега, може да не бъде доволен. Може да нареди да го махна.
Старк беше шокиран.
— Би направил подобно нещо? Защо?
— Той е велик владетел — обясни Хейко. — Кой знае какво ще поиска да направиш? Обстоятелствата са необичайни, затова е трудно да се предвиди какви ще бъдат чувствата му. Едно е сигурно — шансовете на детето са по-добри, след като се роди. По-малко вероятно е владетелят да нареди да бъде екзекутирано детето, отколкото да бъде прекъсната бременността.
— Не претендирам да познавам Япония по-добре сега, отколкото преди година — отговори Старк, — но не мога да повярвам, че той е способен на нещо толкова варварско, толкова напълно лишено от основание. — Старк се опитваше да успокои дишането си. — Във всеки случай сега сме в Америка. Дори да го нареди, няма кой да извърши подобно ужасно дело.
— Джиро и Шоджи — подсети го тя.
— Първо аз ще убия тях.
Хейко се усмихна на Старк. Както винаги, това нежно и мило изражение спираше дъха му в гърлото.
— Би ли убил мен, Матю?
Старк остана загледан в нея задълго, без да говори. Когато го направи, гласът му премина в дрезгав шепот, а въпросът му бе с известен отговор.
— А ти би ли убила собственото си дете?
— Бих изпълнила заповедта на моя господар.
— Не мога да повярвам, че той би дал подобна заповед — отново се усъмни Старк. — Не виждам причина за това.
— Не казвам, че ще го направи — рече Хейко. — Може би ще бъде щастлив. Но той е велик владетел. Великите владетели имат причини, които обикновените хора нямат. По-добре е да се избегнат ненужните рискове, нали?