— Често земетресения разтърсват земите ни — продължи абатисата. — Може би от това трябва да се извади поука.
Хиронобу се разсмя.
— Очевидно аз не съм поет. Моите представи очевидно не съответстват много на изразителността ми.
Тъй като Хиронобу нямаше да си тръгне, абатисата направи единственото, на което бе способна. Тя нареди на монахините непрекъснато да пазят портата на храма и коридора, който водеше към килията на Шидзука. Шидзука никога не бе оставяна сама. През нощта тя бе заключвана в килията.
Дните минаваха без инцидент, както и седмиците. Звукът от повтарянето на сутрите не секваше. Абатисата започна да мисли, че подозренията й са били прекомерни.
Тя се срещаше с Хиронобу веднъж седмично извън стените на храма. Разговаряха само за госпожа Кийоми. Хиронобу изглеждаше доста спокоен. Може би тези гори бяха по-близо до съзиданието, отколкото другите в по-населените части на областта. Може би благословията на боговете щеше да защити всички тях.
Една нощ тя се събуди и откри, че вече е седнала в леглото. Вледеняваща студена пот бе намокрила дрехите й. Тялото й изгаряше от температура. Нямаше спомен за кошмар, само чувството за ужас, което не я напускаше. Тя стана бързо и без да сменя дрехите си, изтича в килията на Шидзука. Студената есенна нощ проникваше през кимоното й и треперещата й плът до мозъка на костите й.
Монахинята, която беше на пост пред килията, седеше в поза лотос. Главата й обаче бе отметната на една страна и леко похъркване показваше колко дълбоко е заспала.
Вратата на килията бе широко отворена.
Шидзука не беше вътре.
Абатисата изтича навън от храма през двора, извън портата и отиде право до къщата, построена от Хиронобу в най-гъстата част на гората между абатството Мушиндо и зимния поток, който през този сезон представляваше само водопад от заоблени камъни.
Хиронобу не беше там. Нито Шидзука. Нямаше ги и самураите на владетеля.
Абатисата се огледа във всички посоки. Не видя следи, нито признаци, че някой е минал скоро оттук. Изпълнена с отчаяние, тя отметна глава назад и отправи взор към небето.
Бледите лъчи на новата луна хвърляха свръхестествени отблясъци към нея.
Абатисата не говореше. Навсякъде около себе си чуваше множество гласове.
— Тя ще умре — ридаеше някой. — Тогава какво ще стане с нас?
— Ще продължим по пътя на Буда.
— Какво говориш? Без преподобната абатиса Суку няма никакъв път. Владетелят Хиронобу и владетелят Бандан ще ни изоставят.
— Тя е права. Манастирът е далече от техните владения. Те проявяват интерес към това отдалечено място само заради преподобната абатиса.
Припомни си, че е гледала в нощта. Отвори очи. Беше в собствената си стая, а монахините се бяха струпали около леглото й. Повечето от тях бяха облени в сълзи.
— Преподобна абатисо!
— Шидзука — промълви абатисата.
— Среднощ е, преподобна абатисо. Тя е в килията си.
— Покажете ми. — Тя се опита да стане и установи, че й трябваше повече сила, отколкото имаше. Две монахини на практика я занесоха от стаята й до килията на Шидзука. Монахинята, която спеше, беше будна.
— Да видя.
Монахините я привдигнаха до малкото прозорче за наблюдение отвън. Шидзука спеше на една страна, обърната към стената.
— Кой ме доведе в стаята ми?
— Преподобна абатисо?
— От гората. Кой ме върна в храма?
Монахините се спогледаха.
— Преподобна абатисо, чухме, че плачете в стаята си, и затова дойдохме. Имахте температура, бяхте почти в безсъзнание и спяхте и не бихте могла да отидете където и да било. Седяхме при вас в продължение на часове.
В това имаше някаква уловка. Уловка, мъчение и измама. Монахините бяха невинни. Те не бяха част от това. Просто бяха заблудени. Хиронобу беше омагьосан. Шидзука използваше новооткритите си тъмни сили, за да избяга от това свято място и да навреди на света. Абатисата не можеше да бъде измамена. Тя бе в гората. Не си го бе въобразила. Под магията на Шидзука Хиронобу я бе пренесъл обратно в стаята й. Прикрити от невидимостта на вещицата, не ги бе видял никой. Ето защо, когато абатисата отиде в лагера на Хиронобу, не видя нито Шидзука, нито Хиронобу. Бяха скрити от магията.
— Тя умря — чу да казва една монахиня.
— Не, отново припадна — възрази друга.