— Защо се интересувате от Хейко, мистър Старк? — Саемон отклони предложението на Цуда за уиски и прие чаша чай от прислужницата. — По време на най-добрите й времена като гейша вие трябва да сте били… — Той се спря рязко, сякаш нещо му се случи. За да прикрие паузата, която направи, той отпи от чая си, преди да продължи. — Трябва да сте били много млад.
— По-точно, не съм съществувал. Роден съм през 1862 година. Разбирам, че кариерата й е приключила предната година, както и пребиваването й в Япония.
— Да, помня — призна Саемон. — Тя замина за Калифорния, придружена от баща ви. Обстоятелствата около заминаването им бяха доста мистериозни.
— И какви бяха тези обстоятелства?
— Не знам дали трябва да говоря за тях. Защото това означава да изпадна в положението да повтарям слухове. Нищо не бе установено със сигурност.
— Склонен съм да чуя слуховете.
— Много добре. С ваше разрешение тогава — Саемон се поклони. — Смяташе се, че Хейко е агент на тайната полиция на шогуна. Това би могло да обясни честите й контакти с баща ми, тъй като по това време той оглавяваше тази организация. То също така обяснява отпътуването й от Япония, което я правеше по-малко уязвима на отмъщението от страна на тези, които тя може да е наранила в това си качество. То обаче не обяснява защо е получила защитата на баща ви. Старият мистър Старк беше близък приятел на Генджи тогава, както и сега, а владетелят Генджи и баща ми бяха смъртни врагове.
— Така ли? Разбрах, че вие с владетеля Генджи сте приятели.
— Ние, японците, сме имали безкрайни мрежи от отмъщение, които обхващат векове. Ако не ги разкъсаме, никога няма да достигнем Запада. Ние с владетеля Генджи оставихме миналото зад себе си.
— Колко просветено от ваша страна — отбеляза Макото.
За Цуда той не звучеше искрено. Но това можеше да бъдат само ефекти от леките странности на японската му реч. Цуда отново напълни чашата си и продължи да слуша. Засега не бе научил нищо. Но, изглежда, всеки момент щяха да бъдат направени важни разкрития — разкрития, които можеха да донесат печалба.
— Моля, продължете — настоя Макото.
— После се случи това клане, малко преди Хейко да си тръгне. Едно село на низвергнати без каквато и да било стратегическа стойност беше изгорено до основи, а всички негови жители — заклани. Те не бяха заплаха за никого, нито представляваха някаква ценност, живи или мъртви. Много странно.
— Низвергнати?
— Едно зло от ерата на Токугава, което сега е премахнато. Вече няма низвергнати. Всички японци имат равни права пред закона, както във всяка цивилизована страна от Запада.
Това бе абсолютно невярно, а Цуда и всички японци го знаеха. Законите влязоха в сила, но не с намерението да бъдат прилагани, а само колкото да се облече голото тяло, чиито атрибути на западния тип управление се смятаха за обидни. Ако японците не виждаха, те бяха доволни. Според Цуда в това нямаше нищо лошо. Целта на политиката беше не постигането на невъзможно съвършенство, съвършенство, за което никои две страни не можеха да се договорят в никакъв случай, а гладкото функциониране на различни интереси чрез мъдро балансиране и мрежа от лицемерие. Какъв късмет бе имал да им служи.
Макото се поинтересува:
— Хейко низвергната ли е била?
Саемон и Цуда едновременно попитаха:
— Какво?
— Извинете ме, господа — каза Цуда, поклони се, лицето му бе червено. — Не исках да говоря. Исках само да кажа…
Какво да каже? Какво можеше да се каже по повод тази възмутителна, скандална, обидна и невероятно опасна забележка? Опасна не само за онзи, който я бе изговорил, но също за тези, които я бяха чули. Особено за него! Саемон беше велик владетел — да, те официално вече не бяха велики владетели, но престижът, властта, връзките, лоялното отношение и възможностите оставаха за мнозина от тях — той беше лидер сред ветераните на Реставрацията, имаше силни приятели със сходни качества, а той знаеше тайни, които можеше да използва, за да оказва натиск върху онези, които иначе не биха направили нищо, за да му помогнат. В патетичен контраст Цуда не беше нищо повече от касиер и пазител на пари. Защо беше дошъл да се срещне с Макото Старк? Какъв глупак. Може би скоро щеше да бъде мъртъв глупак!
— Защо се изненадахте? — попита Макото. — Връзката изглежда съвсем очевидна.