Той стана, за да тръгва. Когато се обърна към прага, пред стенописа на свитък, в един алков видя комплект самурайски мечове — дълъг и къс, поставени в стойка.
Това щеше да бъде последният безупречен детайл.
Щеше да убие Генджи с това оръжие, меч от собствения му дворец. С острие, което символизираше предполагаемо неръждаемата душа на самурая, той щеше да сложи край на живота на човека, чиято чест не беше нищо повече от поза и лъжа.
Макото Окумичи взе по-късия от двата меча от стойката, скри го под дрехата си и тръгна.
Императорският дворец, Токио
Файтонът на Генджи забави ход, когато наближи моста над рова с вода.
Все още по навик той мислеше за големия дворец като за двореца на шогуна, по същия начин в съзнанието му градът се бе запечатал като Йедо, не като Токио. Свалянето от власт на шогуната Токугава, Реставрацията на императора, премахването на самурайската класа, изчезването на владенията, безпрецедентното навлизане на чужденците в Япония, унищожаването на последните героични защитници на бушидо — всички тези събития се бяха случили в интервал от по-малко от десет години. На Генджи бяха приписани по-големи заслуги за тези промени, отколкото заслужаваше, както и по-големи вини.
От Реставрацията насам имаше седем покушения върху живота му. Всяко от тях беше пропаднало, защото такъв бе замисълът. Щеше да бъде убит, но след доста години. Това бе пророкувано от него. Щеше да стане в Диетата, която все още не съществуваше, и щеше да умре в ръцете на дъщеря си Шидзука. В неговото видение това беше млада жена. Днес тя все още беше малко момиче. Много години живот му бяха гарантирани.
Файтонът спря при портата Сакурада, онази, през която Генджи щеше да влезе в двореца. Императорските стражи излязоха напред, за да се уверят в самоличността му. След малко, когато те и собствените му охранители бяха съсредоточили вниманието си едни върху други, млад мъж, облечен в западен стил, изведнъж се втурна към файтона и докато тичаше, измъкна къс меч под дрехата си. Беше само на две крачки от прозорчето на Генджи, когато стражите го забелязаха.
Беше твърде късно.
Генджи видя меча, насочен право срещу него.
В следващия миг щеше да се забие в гръдния му кош.
Видението за смъртта му, онова, което бе водило толкова много години, беше погрешно. Убийството му нямаше да се случи в далечното бъдеще. То щеше да бъде извършено в този момент.
Почувства се измамен. Трябваше да има три видения в живота си. Само две се бяха материализирали, а третото се бе оказало фатално невярно.
Разпозна ли младия убиец?
Но острието не достигна Генджи. Въпреки че то бе насочено към сърцето му, друг млад мъж се появи пред файтона със свой собствен меч.
Двамата мъже се прободоха взаимно на фона на смесилите се бойни викове и крясъци от болка. Генджи не позна неуспелия убиец, но позна защитника си.
Беше неотдавна пристигналият му син Макото.
Абатство Мушиндо
Преподобната абатиса Джинтоку надникна в стаята за гости. Макото Старк все още спеше. Беше много нередно в абатството да отседне мъж. В старите времена — които в Япония продължиха до преди петнайсет години, в зависимост от това за кои стари дни говорим — това би било невъзможно. Но владетелят Генджи лично бе дал разрешение. Сериозният характер на нараняванията на Макото, съчетан с доблестните обстоятелства, при които той ги бе получил, изискваха изключение от правилото. Така бе казал владетелят Генджи. Имаше и нещо повече. Винаги имаше нещо повече от това, което бе казано вече.
В дадения случай то бе съвсем очевидно.
Младият мъж, за когото ставаше въпрос, беше същият, който бе направил загадъчното посещение преди няколко седмици. Той бе обсъдил общоприетата версия за прочутата битка при Мушиндо през 1861 година. Било му известно, каза той, защото родителите му са присъствали. Когато абатисата попита кои са родителите му, той каза, че това е много добър въпрос, и замина.
Появата му също говореше много. По време на първото си посещение той напомни на абатисата за някого, но тя не можа да се сети за кого. Сега приликата беше толкова очевидна за нея, че тя се чудеше как не се бе сетила веднага. Разбира се, беше много по-лесно да се види, когато той беше заедно с владетеля Генджи. Многообразието на възможните връзки между двамата беше пленително. Можеше да бъде племенник, брат или син на владетеля. От тях най-интригуващата възможност беше последната.