Радваше се, че все още не бе опитал от супата. Тя бе отровена с жлъчка на риба балон, приготвена като фугу, сложена там от неговия син Шигеру. Шигеру беше душевноболен и опасен, но не жесток. Дозата на отровата щеше бавно да вцепени Киори, преди да последва пълна парализа и смърт. Почти нямаше да усети болка.
Киори остави чашата и каза:
— Освен това, дори да съм призрак, без да го зная, как е възможно да ти се явявам? Ти си умряла петстотин години преди аз да се родя.
— Изказвам възможности — отвърна Шидзука. — Никога не съм твърдяла, че имам обяснения за тях.
— Елементарната логика сочи, че ако тук има някакъв дух, това си ти.
Киори се изправи и се приближи до западния прозорец. Светлината в стаята ярко контрастираше с тъмнината на нощта отвън. Положението на луната от другата страна на Киори правеше горната част от тялото му трудно различима. Тя въобще не виждаше лицето му.
— За вас е по-лесно да мислите така — отвърна Шидзука.
— Трябва да наблегнем на логиката, а не на простотата — каза Киори. — Времето минава и не се връща. Миналото предхожда бъдещето. Както при водопада, водата винаги се движи в едната посока.
— Така е за повечето хора — отбеляза Шидзука.
— Няма полза да спорим по този въпрос. Никога няма да бъдем на едно мнение. — Той се отдалечи от прозореца и на фона на стената зад него тя отново виждаше лицето му. Киори изглеждаше по-скоро разтревожен, отколкото ядосан. — Вече и без това няма значение. Халюцинация или дух, аз научавах чрез теб за предстоящите събития. Никога не съм имал самостоятелни видения. Узнавах бъдещето, защото ти ми казваше. Щом тебе няма да те има, аз няма да мога да пророкувам повече.
— Това тревожи ли ви, господарю?
— Не. Аз съм предсказал много неща, повече от всеки друг Окумичи преди мен. Вече имам предостатъчен дял в „Судзуме-но-кумо“.
— Тогава…?
— Досега внукът ми не е имал нито едно видение — продължи Киори. — Аз му казах, че през целия си живот той ще има само три, както ти ми каза. Като сънища ли ще дойдат при него?
Въпросът, който действително вълнуваше Киори, не убягна на Шидзука. Той се интересуваше дали тя щеше да се яви на Генджи. Заради честите и непредсказуеми появи на Шидзука неговият собствен живот беше доста странен и той горещо се надяваше същата съдба да не сполети и Генджи. Тя загрижено се вгледа в лицето му. Макар да бе замъглено и прозрачно, нематериално и недосегаемо, то не прикриваше голямата тревога на Киори и това дълбоко трогна Шидзука. Нямаше причина тя да утежнява последните минути от живота му с въпроси, по които и двамата бяха безсилни да сторят каквото и да било.
За Киори животът течеше само в една посока, както каза самият той — като водите на поток, които падат от ръба на стръмна скала. За Шидзука обаче не бе същото. Тя беше умряла петстотин години преди той да се роди и щеше да умре преди изгрев-слънце. А сега беше тук, жива, за да го придружава в самия край на неговия живот.
— Вие сте първият Окумичи, на когото съм се явявала — тя за първи път го излъга през всичките години, прекарани заедно, — и единственият, комуто се явявам въобще — което беше втората лъжа. Тя обаче отговори правилно на премълчания въпрос. Нямаше да се явява на Генджи.
Киори въздъхна дълбоко и се поклони.
— Благодаря, че ми го каза, госпожо Шидзука. Сякаш от плещите ми падна голям товар. Аз съумях да се държа като нормален човек, но само защото съм самурай от старото и старомодно поколение, способен да прикрива това, което е, и да показва това, което трябва да бъде, независимо от очевидното. Генджи няма нито способностите, нито обучението да се държи така. Той проучва, задава въпроси, мисли за самия себе си — пороци, които без съмнение са резултат от прекомерното изучаване на външния свят — независимо какво казва традицията. Ако ти му се явиш, той ще се изгуби в тази безкрайна спирала от съмнения, които неминуемо поражда твоето присъствие.
Шидзука също се поклони в отговор на поклона му.
— Сега ви казвам, господарю Киори, че няма от какво да се страхувате. Генджи ще изживее необичайно пълноценен живот с яснота на мисълта и непоколебима цел. Той ще бъде истински самурай, с меч в ръка ще води рода в битки, както са правели неговите предци, и ще постига победи, за които ще говорят дори още неродените поколения. Той ще бъде обичан от жени с несравнима красота и голяма смелост. Неговите потомци също ще бъдат герои. Успокой сърцето си, господарю, твоят род ще продължи да съществува дори отвъд най-далечните ми видения.