— Възможно е да се маскира.
— Ако е така, трябва да добавим тази възможност към чудовищния списък от негови таланти. Освен това става още по-забележителен, защото не краде нищо от къщите, в които влиза, въпреки че не е проблем да го направи. Това със сигурност предполага, че той не е мотивиран от материалната печалба, много любопитно качество за взломаджия и въоръжен крадец, нали? Фактът, че той взема само по едно бижу по време на обирите си е в подкрепа на предположението, че не е меркантилен.
— Да допуснем, че сте прав — съгласи се Старк. — От това обаче не произтича полезно заключение.
— Има още нещо — каза Ву. — Моите полицейски контакти ми гарантираха подробно описание на бижутата, откраднати по време на обирите. От мистър и мисис Добсън — платинена брошка, петнайсет сантиметра в диаметър, с двайсет и четири брилянта с общо тегло от тринайсет и половина карата, а в средата петкаратов сапфир. — Ву сложи на бюрото си брошка, наподобяваща току-що даденото описание.
— От мистър и мисис Мерил — златен пръстен, тежък осемнайсет карата, с брилянтов солитер от три и половина карата. — Той постави пръстена до брошката.
— От мистър и мисис Харт — огърлица, шейсет сантиметра, с двойна верижка от двайсет и един карата злато и сребро, обгърнато с перли от шест милиметра до два сантиметра и половина. — Огърлицата се присъедини към брошката и пръстена.
— Не съм открил комплекта от две гривни от злато и слонова кост, дадени на бандита от мистър и мисис Бъргър — продължи Ву. — Разбира се, това стана едва вчера и още не е влязло — както бих казал — във вихъра на събитията.
— Вече съвсем нищо не разбирам — призна си Старк. — След като имате ограбеното, би трябвало да сте хванали Бандита.
Ву поклати глава.
— Не съм.
— Тогава негов съучастник.
— Не. Няма доказателство, че той има съучастник.
— В такъв случай как така тези бижута са у вас?
— Бяха намерени вчера при рутинна инспекция на женските помещения тук. Жените бяха подложени на натиск, но засега всички отричат да знаят нещо за тях.
— Под „женските помещения“ имате предвид публичния дом?
— Да.
— Значи една от тях има любовник или клиент, който е Бандита. Сега изглежда съвсем просто да се разбере кой е той. — Старк загледа Ву в упор. — Не разбирам защо ме занимавате с всичко това.
— Защото не е толкова просто — отвърна Ву. — Надявах се да ми помогнете да разреша загадката по най-безболезнения начин за всички засегнати страни и колкото е възможно по-бързо.
— Как аз мога да направя онова, което вие не можете? Запознат съм със случая съвсем бегло, за разлика от вас.
— Като ми помогнете да огледаме всички факти заедно и може би да стигнем до някакъв отговор. Вие сте мъдър човек, сър, поне всички казват така. Може би ще забележите това, което убягва на останалите. Факт: Бандита е експерт във взлома като професионален крадец. Това означава, че или се е обучавал по изкуствата, или има практика. Факт: Никой не го е виждал как влиза или напуска някоя от къщите. Той е толкова потаен, колкото съм и аз, един от онези практици на мистичното тайно изкуство на японските знания. Как ги наричаха?
— Нинджа — отвърна Старк.
— Да, нинджа. Разбирам, че мисис Старк е получила такава подготовка в родината си.
— Предполагам не мислите, че съпругата ми е Бандита от Чайнатаун.
— Разбира се, че не и се извинявам извънредно много, ако съм създал това впечатление. Само посочих, че онзи, който е Бандита, има подобни умения.
— В Сан Франциско има по-малко от сто японци — рече Старк. — Изпитвам сериозни съмнения, че някои от тях са нинджи.
— Така е — съгласи се Ву. — Да продължим. Факт: Бандита не е мотивиран от материалното облагодетелстване. Това предполага, че той няма незадоволени материални нужди. Накратко, това съвсем точно предполага, че мъжът е толкова богат, колкото и жертвите му, ако не и по-богат.
— Това е буквално пресилено — опонира му Старк. Накъде биеше Ву? Каквото и да целеше, то започваше да предизвиква безпокойство у него. — Защо богат човек би ограбвал? Той няма подобни потребности.